Възниква въпросът - каква е цената? Цената е висока - сложен е край на понятията за чест и достойнство, а хитростта се възвеличава и приема за мъдрост. Става ясно и друго - развитието и успехите на Разума са възможни само след големи изпитания и страдания като тези, на които е подложен Одисей. С други думи - Разумът (Атина) трябва да издържи изпитанията на Интуицията (Посейдон). Мир и спокойствие може да има едва, когато Одисей се окаже достоен да се завърне отново там, откъдето е тръгнал - от дома, от семейното огнище - т.е. от Любовта, и като възстанови семейната хармония, да открие Любовта като спояваща сила. Движението на Махалото постига равновесието си чрез енергията на Любовта.
И така „Паладиумът“ се намира отново на Балканите, вече в Гърция. Започва познатият ни възход на гръцката цивилизация с нейния апогей по времето на Перикъл. Но скоро Махалото пак се раздвижва и балансът отново е нарушен. „Залитането“ и заслеплението по силата на разума в Гърция достигат невероятни размери. За това говори самият Солон. Когато се срещнал с мъдрите египетски жреци, един от тях му казал:
„О, Солон, Солон! Вие, гърците, сте все още като деца; вие нямате науки, издържали изпитанието на времето“.
Кои са науките, „издържали изпитанията на времето“? Отговорът е еднозначен - Духовните.
Гърците не се вслушват и продължават по същия начин, без да си дават сметка, че пътят на Разума към Истината е прекалено дълъг и минава през твърде много заблуди и грешни заключения, защото земните понятия не могат да обхванат същността на онова, което остава извън обсега на сетивата. Ето пример - твърдението на Аристотел от неговата „Физика“, че предметите падат на земята „от любов към нея“ или пък, че гневът това е „врене на кръвта около сърцето“ и т.н. В съответствие с влечението си към реализъм гърците антропоморфизирали и цялата си митология. И понеже още от училище ни се насажда, че европейската цивилизация започва с Гърция, защото оттам тръгнали всички науки, изкуство и т.н., а всичко, свързано с траките, угодно се приема във вида, в който ни го предлагат самите гърци - варвари, които нямат писменост, диви и войнствени, то аз сега ще си позволя да кажа още няколко думи по тази тема.
Първо, цяла Европа трябва да помни, че самата красавица Европа е пренесена в Крит на гърба на превърналия се в бик бог Зевс, пренесена е от изток, от Мала Азия, тя е финикийка, т.е. тракийка!!! И второ - когато гърците пристигат на Балканите, траките отдавна са тук. Когато преминават през „тракийското море“, според Херодот, безпросветните все още гърци са впечатлени от мистериалните култове на траките и най-откровено ги копират, а впоследствие и присвояват, включително Орфей и Дионис, и си ги прибавят към и без това твърде разнородния им пантеон. Още в древността Цицерон казва:
„Всички велики неща, които Атина е дала на света, произтичат от Елевсина“,
т.е. произтичат от тракийските мистериални култове, защото Елевсинските мистерии са дело на тракиеца Евмолп.
Така че гърците заимстват от траките точно езотеричните им познания, мистериалните им култове, но продължават да наричат траките „варвари“, защото нямали писменост, а гърците, видите ли, били много по-цивилизовани, защото си имали писменост. Доста спорен е този въпрос, защото траките са предавали своите езотерични познания на принципа „от уста на ухо“ и записването на Висшите тайни е било недопустимо, това, което е можело да се запише, е ставало с „тайно“ писмо, нещо като пиктографски знаци, каквито има открити по доста тракийски светилища. Траките имат една цивилизационна мисия, стана дума за нея, а на гърците е отредена друга - да развиват разума. А този разум, освен че борави основно с информация от петте крайно несъвършени човешки сетива, разчита и на земния мозък. Паметта на земния мозък обаче, за разлика от паметта на Душата, има ограничен капацитет, и за да се запази информацията от него, се налага тя да бъде записвана... и затова гърците пишат ли, пишат. Духовният им гръбнак обаче си остават мистериалните им култове (тракийските) и писанията на великите им посветени като Платон и някои други.