И сега нещо колкото любопитно, толкова и показателно. Големите европейски народи се опитват да доказват своя произход и родословие от някой Троянски герой - т.е. от траките, а не от героите на победителите във войната - гърците. Италианците - от Еней (за него след малко). Друг един троянски герой - Брут, наследникът на Еней - става родоначалник на Британия. Французите, според Волтер, търсят своя произход от Франкус - синът на Хектор и ... Дори турците!!! Султан Мехмед II пише на папа Пий II:
„Аз съм учуден как може италианците да се опълчат против мен. Нима нашият общ корен не е от троянците и моята цел не е, както тяхната, да отмъстя за Хектор на гърците, които те насъскват срещу мен“.
Троянците са уважавани заради силата, доблестта и духовността си, а на гърците не всички са гледали с много добро око, точно заради това коварство и лукавство (за справка - Шекспир „Троил и Кресида“).
Да отдадем сега заслуженото на гърците, че дават старт на развитието на земния Разум и да проследим по-нататък движението на Махалото. То напуска равновесната си точка на Балканите и продължава на запад. „Паладиумът“ пристига в Рим.
Сега „щафетата“ се поема от Еней, троянския герой. Той тръгва на запад, за да създаде Новата Троя - Рим. Тук думата има следващият велик посветен - Вергилий. В неговото изящно произведение „Енеида“ е отразено продължението на движението на Махалото. Еней носи със себе си друга троянска светиня - Веста, богинята на домашното огнище (тя ще стане главна богиня в бъдещия Рим, кръглият й храм ще се намира в центъра на Римския форум и там ще гори вечен огън, залог за благополучието на Рим). Следователно Еней носи от Троя символа на спояващата Любов. Пътешествието му, точно както и това на Одисей, е белязано от много премеждия, и той като Одисей преминава през подземното царство, т.е. през инициация, и в новата си родина се съюзява с етруските, а те също са траки. Той се жени за Лавиния, която преди това е сгодена за Турн и това става повод за война, напълно аналогично на повода за Троянската война. Така цивилизационният сблъсък между траки/троянци/етруски срещу гърци... или Духовна Мъдрост срещу Разум този път завършва с победа на Еней. Еней не е поетична измислица. На Никейския събор през 325 година император Константин обявява стиховете на Вергилий за „алегорични свещени сказанияи. Великият поет оценява така Троянската война:
„Нито омразният чар на спартанката Тиндарида (Елена), нито вината на Парис, ала боговете жестоки, да, боговете сломиха мощта и триумфа на Троя“
(по превода на Георги Батаклиев).
С други думи - нещата се решават „горе“, хитростта на Одисей е безсилна без помощта на боговете, защото отново ще припомня, че „каквото горе, това и долу“. Това важи и за Еней, и той получава божествена подкрепа, най-вече от майка си Венера (Любовта и Хармонията). Какво става с Еней?
След сватбата си с Лавиния Еней създава Новата Троя - Рим чрез силата на семейната Любов и Хармония. Отново Женската енергия оформя крайния резултат. Следва възходът на Рим.
За значението, величието и постиженията на Римската империя е излишно да говоря. Тук ще спомена само един факт. От Еней Римската империя носи и голям духовен заряд - да разпространи словото Божие, донесено от Христос, и да го направи световно... и тя успешно го прави.
Движението на Махалото продължава и още на запад, а с него се утвърждава все повече и повече и Разумът. В Европа това движение става на импулси - следват „тъмни“ и „светли“ времена, т.е. духовни и по-материалистични.
През „тъмния“ период на Ранното средновековие идва ред на българската мисия. Българите трябва в своята нова-стара родина - България - да създадат централизирана държава начело с цар-жрец и така да внесат ново качество в цивилизацията - обединение на земното и духовното в една личност, тази на царя. Това не се осъществява (говорих за това при цар Борис I) и именно тогава се появяват богомилите, новите пратеници на Всемирното Бяло Братство, носителите на Женската енергия. Тяхното Учение - Религията на Любовта - трябва да внесе това ново качество и да установи новия баланс. Махалото пренася идеите им на запад, но ответните сили изпращат кръстоносните походи срещу тях, създават Инквизицията, измислят мъчения, клади и гонения... накрая, отново от изток пристига следващата Мъжка енергия - вълна от войнстващи племена - турците... и както вече стана ясно, Богомилското Учение „минава в нелегалност“, но съхранява своя Код.