Мъжката енергия отново напомня за себе си и Махалото носи този път Френската революция. За момент изглежда като че ли богомилският идеал за Свобода, Равенство и Братство ще бъде осъществен, но... кървавият развой слага край на тази надежда. Много скоро след това и републиканските добродетели са потъпкани, този път от друг гений - Наполеон. Европа потъва във войни. В самото начало Бетховен посвещава на големия пълководец „Третата симфония“, а после е потресен и готов да я унищожи. Тази реакция олицетворява общото настроение в цяла Европа.
В края на 18-тия и началото на 19-тия век с бурното навлизане на машините в живота на хората идеалите са напълно удавени и оптимистичните надежди се оказват суетна заблуда.
Настроенията звучат така:
„О, Сатана, моя най-млада рожба...
Твоето дело е Вечна смърт с Фабрики и Пещи и Котли “
(У. Блейк) или
„Дойдохме тук заводите да видим
не с цел по-мъдри пак да си отидем,
а само в случай, че попаднем в Ада,
за нас да няма вече изненада “
(Р. Бърнс).
Настава времето на масовото лицемерие - Викториянската епоха.
„Всичко се разпада, центърът не издържа.
Анархията шества по света...
Без убеждения живеят най-добрите,
най-лошите вилнеят с лихи страсти “
(У. Б. Иейтс).
Тогава Махалото естествено довежда социалните движения, философията на Маркс и Енгелс, революциите и Ленин. Духът изглежда напълно задушен и потъпкан от безпощадността и бруталния атеизъм на Октомврийската революция (тя и затова в крайна сметка се провали).
Мъжката енергия вилнее. Европа отново потъва във войни..., а Разумът все по-сигурно и по-мащабно овладява нови територии - Америка.
Махалото става все по-динамично и по-динамично. Усещането е, че Мъжката енергия вече няма конкуренция, тя шества безпрепятствено... и тогава между двете най-жестоки и опустошителни световни войни Всемирното Бяло Братство отново изпраща своите пратеници –
РУДОЛФ ЩАЙНЕР И БЕИНСА ДУНО.
Двамата са колкото сходни, толкова и различни. Не са се срещали, но знаят добре един за друг, защото както казва Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов):
„ Ние се знаем от предишния живот“.
Няма да се впускам в анализ на техните учения, ще кажа само, че и двамата трябва да проявят и предадат енергията на Любовта, за да дойде така лелеяният баланс. Ученията и методите им се различават. Тези на Рудолф Щайнер са повече аналитично-рационални, защото са насочени и предназначени за по-прагматичните западноевропейци в Швейцария, Германия, Австрия, докато Учението на Беинса Дуно –
УЧИТЕЛЯ
носи неповторимата славянска емоционалност и апелира директно на сърцето. Каква е връзката му с Богомилството? Съвсем директна - Учението на Учителя Петър Дънов е новото Богомилство. Самият той казва:
„Ако някой иска да изучава живота на богомилите, той трябва да види нашия живот“.
Вероятно е имал предвид да види живота в „Изгрев“ в София. Там е бил мистичният духовен център на Бялото Братство. Езотеричната част от Учението на Учителя, както го наричат неговите последователи, също напълно съвпада с Богомилското, така че да говоря за него е излишно, защото ще започна да повтарям познати вече неща. Учителят работи неуморно години наред без натрапване, без насилие, без заробващи задължения за членовете на братството. Той прекрасно разбира, че революции с хората не могат да стават и затова търпеливо ги съветва:
„Докато не създадете Божественото в себе си, не хвърляйте човешкото. Дръжте човешкото, а Божественото нека работи отвътре, докато се засили... Вие трябва да държите стария си живот дотогава, докато опитате, че новите методи наистина дават по-добри резултати.“
Това е напълно в богомилски стил - без насилие, с кротко убеждение и с личен пример. Лекциите и беседите му обхващат всички области на живота и носят не просто мъдрост, на която да се възхищаваш, а и съвсем конкретни практически съвети за живота. Често пъти те звучат изненадващо простичко:
„Човек не може да се бори със злото. Той трябва да се стреми към Доброто. Доброто може да се справи със Злото“.