Или
„Не скърби, защото нищо от вечното не се губи или унищожава: за променливото не трябва да се скърби“.
Или
„Работи за другите и остави съвсем себе си, ако искаш да бъдеш необходим“.
Човек може да продължава дълго с цитатите... беседите му са над 7000!
Непреходното, което той е оставил, е „Паневритмията“. Много са спекулациите около нея. Едни виждат в това танц, други лека гимнастика и упражнения. Самият той казва:
„Това е Великата, всемирна Хармония на движението“.
„Паневритмията“ съчетава в хармония движение, музика, ритъм и слово. За танцът, като връзка с Божественото, се говори още в Библията - танцът на Давид пред Божия ковчег, описан в Псалмите. За подобен танц стана думи и при суфите, само че там няма друго слово, освен непрекъснатото повтаряне на „Аллах“, където вибрацията на самата дума те пренася в другата реалност. А в „Паневритмията“ има цяла философия, изразена чрез този синтез на слово, музика и движение. Паневритмията е една динамична, мистична медитация в синхрон с най-висшите сили и закони на Космоса, ритъмът й е неравноделен, защото той е такъв и във Вселената. „Паневритмията“ хармонизира космическия човек със земния, тъй като наш Баща е Космосът, а наша Майка - Земята.
Петър Дънов пръв разкри за нас българите и Енергиите на Седемте Рилски езера. Това е магическо място от хилядолетия, там са се намирали храмовете на Слънцето и светилищата на посветените от школата на Орфей, а после се използват и от богомилите. Мястото е също толкова магическо и днес.
Махалото и този път не успява да остане в покой тук на Балканите, започва Втората Световна война, а веднага след нея, отново от изток, идва и безапелационният комунизъм. Истинско чудо е, че в тези жестоки времена Учението на Петър Дънов не е напълно унищожено, ами отново, както се случва с Богомилството през византийското и турското робство, успява да оцелее. Оцелява точно, защото носи заряда на Богомилското Учение.
Петър Дънов оставя и своите пророчески думи за българите:
„Българинът се отличава с голяма твърдост и упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество — твърдостта, за да проповядват после добре Божието Учение...“
„Ако българският народ приеме учението на днешните богомили, ще стане велик народ. Ако го отхвърли, ще пропадне“.
След тези пророчески думи въпросът е -
ЩЕ ПРОПАДНЕМ ЛИ НИЕ БЪЛГАРИТЕ?
Нека сега да погледнем себе си в светлината на всичко казано дотук. Кои сме ние българите? Преди още да успеем да кажем каквото и да било, ще чуем - „ние сме най-бедните в Европа, винаги на опашката, винаги в „черния“ списък на Брюксел, не харесваме себе си, саморугаем се, не си вярваме...“ И ако в такава атмосфера си позволя да кажа нещо за богомилите, най-вероятно ще последва типичната българска реакция: „И какво от това? Какво, че е имало богомили, какво като им е толкова просветлено и новаторско Учението, какво като са имали голямо влияние в Европа, било, каквото било, какво ни касае всичко това нас, днес? Ние днес, повече от всякога, живеем във време на пълно отчаяние и обезверяване, на недоверие към всекиго и всичко..., много важно, че имало богомили“.
За да прекъсна една подобна „модерна“ тирада, ще кажа само, че ако си мислим, че нашето време е време на неверие и скептицизъм, достатъчно е да си спомним, че и Платон се е оплаквал от същото.
Така че нищо толкова необичайно не се случва с нас, просто Махалото е отишло далеч от нас на запад, но... предстои да се завърне! И ние трябва да сме подготвени да го „посрещнем“ достойно. Затова съвсем умишлено се спрях малко по-пространно на движението на Махалото, за да е ясно, че всичко, което се случва днес, не е нито нещо изолирано, нито е толкова голямо изключение, нито е толкова страшно, а е просто поредният момент от движението на Махалото. Трябва обаче да си дадем сметка, че междувременно това Махало е извършило поредица от спираловидни движения и е издигнало цялото човечество на едно по-високо ниво, променила се е вече не само нашата енергия, но и енергията на Земята, защото и тя си следва своя път на развитие. Въпросът тогава е: Къде точно е Махалото днес, къде е Женската енергия и къде изчезна „Паладиумът“?
Махалото отдавна вече достигна най-западната си точка - Калифорния, а Западноевропейската цивилизация вече приключва своята мисия - да развива Разума чрез науката. Достиженията й в тази насока са безспорни и познати на всички, но те достигнаха своя апогей, защото цялата наша съвременна наука работи само в триизмерната реалност и това я ограничава много. Науката, на която днес толкова разчитаме, продължава да ни предлага своите нови теории и закони, само че те продължават да са законите на триизмерната реалност, закони, постигнати със земния разум, а той, както вече многократно стана дума, е нетраен и материален. Нелепо е да се мисли, че нетрайното и променливото може да разгадае и опознае трайното и Вечното, липсват му понятията за това. Самата история на науката го доказва. Цялото това научно познание си остава валидно само за нас, за нашата координатна система, т.е. за „домашна консумация“, с всичките му постижения, включително и с разходките до Луната и Марс. Не че трябва да се спре с научните изследвания, или че те са безсмислени, напротив, науката трябва да се развива, но при ясното съзнание, че пътят към голямата Истина е твърде дълъг, а ние сме още в самото му начало... С това не искам да кажа, че трябва да се върнем към пещерния живот, ние ще продължаваме да се радваме и използваме новите „играчки“, които научният прогрес ни предлага, докато не дойде моментът, когато всички ще осъзнаят, че този свят е напълно разумен, хармоничен и математически прецизен, че нашият прогрес зависи от това да се включим съзнателно в този процес и да се хармонизираме с него, а не да си създаваме наши правила, които нямат нищо общо с Вселенските, докогато проумеем, че това, което наричаме „случайност“, са закони, които все още не познаваме.