Когато казах, че науката чрез Разума е достигнала своя апогей, имах предвид, че за да има нов истински голям прогрес, е необходимо вече да се навлезе и в Четвъртото измерение, за да се получи някакъв качествен скок. Това обаче няма как да се случи, докато човечеството не бъде готово за новото познание, защото иначе с прословутата си алчност и агресия ние ще се самоунищожим. Така че на нашите учени повече няма да им бъдат дадени нови „епохални“ открития (казах „дадени“, защото и откритията се спускат отгоре на предварително определените и подготвени за това хора - учените, „откривателите“). Великият Разум, за който все по-открито говори вече и науката, следи и ръководи и този процес, и изчаква нарастването на нашето съзнание.
Категоричните симптоми за достигането на апогея на технологичната ни цивилизация са забоксуването и израждането, които все по-отчетливо се забелязват, както и злоупотребата с познанията. Заплашително нарастват проявите на зомбиране на хората чрез науката, която си позволява да изземва ролята на най-висш съдник по всички въпроси, на най-висшата инстанция за Истината..., а толкова малко знае. Медиите и те започнаха съвсем безжалостно да унифицират хората и да ги превръщат в едно безлично стадо от консуматори, което те водят накъдето си поискат, и се стига до материалното унищожение чрез изкуствените храни и напитки, материалния ламтеж и криво разбраните критерии за успех и престиж, които бавно, но сигурно ни завличат в бездуховното материално блато.
Хармонията между всички съставни части на науката, а оттам и на самата наука с цялостния живот на хората днес абсолютно отсъства, затова и животът ни изглежда един трудно контролиран хаос. Духът е напълно потъпкан, гласът му трудно се чува, а когато се чуе, не му се обръща внимание, защото технологичните играчки бързо го заглушават. Съвременният парадокс е, че колкото повече разчитаме на технологичните си играчки (компютрите, мобилните телефони и т.н.), толкова собствените ни мозъци стават все по-лениви и безпомощни в отсъствието на тези играчки, съвременните технологични „патерици“ водят до закърняване на естествените способности на мозъка ни. (И без това ние използваме само една десета от възможностите му.) Единственото оправдание би могло да бъде само това, че „патериците“ дават възможност на всеки да ги използва, защото са все по-масови, докато преди хората са можели да достигат до истините без технологични посредници, но за това се е изисквала специална подготовка, посвещение и т.н. и информацията е била достъпна само за избраните. При това положение въпросът е, кое е по-доброто - дали да влагаме толкова усилия в създаването на „играчки“, за да може всеки да ги използва, или да започнем да събираме парчетата и фрагментите от живота си в едно хармонично цяло и да се заемем да обучаваме всички, наистина всички, да използват собствените си сили, като започнат да се „отварят“ езотеричните тайни. Да, аргументът срещу това ще бъде, че хората биха започнали веднага да злоупотребяват с новите си познания заради добре известните ни слабости - алчност, егоизъм, жажда за власт, себичност и т.н. Но като че ли в ситуацията, в която се намираме, обръщането към духовността няма алтернатива, ако искаме да оцелеем.