Махалото в момента ни е довело точно дотук - Разумът е превърнал най-западната точка - Америка - в едни материален рай, който обаче все повече заприличва на духовна пустиня.
Дори прословутата американска демокрация вече не е убедителна, защото все повече разкрива себе си само като благовидно прикритие на узаконената и безконтролна алчност на личността под формата на „свобода и права на индивида“, защото правото да ограбваш другите и да ги притискаш до стената е нищо не е ограничено. Просто алчността се прикрива под формулировките за равни възможности за всички, свободна конкуренция и т.н., а е до болка ясно, че нито възможностите са равни, нито свободата е голяма, зависимостта е много повече, нито пък конкуренцията е толкова почтена и лоялна; законите, доколкото ги има, за да контролират тези процеси така, че обществото да не се изроди съвсем, са доволно хилави, за да не бъдат постоянно и много изобретателно заобикаляни.
Какво да правим тогава? Отговора го дават богомилите - да се заслушаме в СЕБЕ СИ, в собствения си вътрешен „Аз“, в гласа на своето подсъзнание, защото това е гласът на Душата ни и да чуем там какво ни нашепва Женската енергия на Любовта. Нека не повтаряме грешката на древните гърци, като се предоверяваме на земния разум, защото в настоящата ситуация на пълна загуба на ориентация, единственият критерий за Истината си остава Интуицията. Ако сме убедени, че този свят е създаден РАЗУМНО, че е плод на Любовта, която сътворява Красивото и Хармоничното, то, за да бъде човек в синхрон с тази съзидателната енергия на Вселената, той трябва и в мислите, и в действията си да се стреми към същото - да създава сам хармония и красота около себе си във всичко, което върши. Това е начинът човек да бъде споходен от Радостта, защото тя пък е крайният „продукт“ на Красотата и Хармонията. Красивото и Хармоничното облагородяват и възвисяват и тогава Радостта става заразителна, а Мъдростта е нейната подплата. Или както е казал и покровителят на българския народ Св. Иван Рилски:
„Мъдростта е ведрина, не сбръчкано чело!“
Затова трябва да се подготвим за Радостта! Да се научим да се РАДВАМЕ И ДА БЛАГОДАРИМ! Да благодарим за мига, в който имаме щастието да живеем. Животът е изкуството на Момента. Всичко друго е пълна илюзия, която на нас хората ни харесва да поддържаме, и с която се залъгваме - някакво минало, което вече го няма и не може да се върне, и някакво бъдеще, за което нямаме никаква гаранция. Разкъсани между вторачването в миналото или загледани само напред към бъдещето, ние пропускаме единственото, което реално имаме - настоящето. Ето на какво ни учи Богомилското Учение! За нас остава да сме добри ученици, защото обратното движение на Махалото се насочва отново към нас, все още плахо, но затова пък непоколебимо и сигурно, то търси новия си баланс и носи Женската енергия на Любовта, а с това и идеалите на Богомилството. Това е отговорът на въпроса „И какво от това, че е имало богомили?“.
Кодът на богомилите ни подканва да тръгнем отново ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ИЛИ ЗАБРАВЕНОТО ПОЗНАНИЕ! Да се върнем към онези изконни ценности, които проповядваха богомилите, защото тяхно е „Учението на Любовта“. А погледнали през очите на Любовта, Светът става едно доста по-добро място за живеене. Само така можем да се включим в провеждането на единственото смислено състезание в живота, ако въобще животът е някакво състезание, в СЪСТЕЗАНИЕТО ЗА ПРАВЕНЕ НА ДОБРО!
Нека тези, които все още не могат да си представят живота без постоянното боравене е технологичните „играчки“, да продължават да си играят, докато и те не почувстват искрено нуждата да се вгледат в себе си и не пожелаят сами да захвърлят патериците и да осъзнаят силата си на независими индивиди, които напълно усещат връзката си с Цялото и синхрона си с Него. Тогава и те ще разберат, и ще почувстват истинското щастие, и ще започнат да изживяват това, за което са дошли на този свят - ДА СЕ РАДВАТ! Ще почувстват и още нещо, че никой не може да бъде щастлив сам, отделно от всички останали. И тогава всички ще могат да се нарекат богомили. Това е пътят и призванието на Шестата Раса. Планетата ни вече получи своето ново зареждане с Женска енергия и вибрациите й вече са други, по-високи, но и по-изискващи, така че... сега е наш ред.
Ето към какво се е насочило сега Махалото, а „Паладиумът“ го е скрил пак на Балканите, защото със сигурност ще се спре отново тук, както го е правило винаги досега, за да се постигне необходимият баланс, и да даде тласъка към Шестата Раса. Висшият Закон е такъв, а точно той направлява движението на Махалото.