Выбрать главу

Ако сега се усмихваш, драги читателю, защото неминуемо правиш съпоставката със съвременната ни реалност, по-добре се замисли за това, че нещо от онези времена е съхранено в гене­тичната ни памет на българи, а това означава, че не би било тол­кова трудно и невъзможно то да бъде възродено..., ако има воля и желание за това. Ние българите наистина сме видели прекалено много, опитали сме на гърба си всичко, което някога и някъде по света се е случило, доказва го дори само най-новата ни история (от 681 година насам). В този смисъл България наистина е чер­ният дроб на планетата ни - пречиства всичко нечисто в чисто. Затова ние днес трудно вярваме, затова трудно се доверяваме, затова изключително трудно приемаме авторитети и всеки счи­та себе си за най-големия експерт по всички въпроси..., и това е не защото сме толкова лоши, злобни, завистливи и черногледи, както често сами описваме себе си, а защото знаем, видели сме, преживяли сме и помним много, ама наистина много и подсъз­нателно търсим съвършеното, изключителното, безспорното. Въ­прос на мъдрост и добра воля е да използваме това си познание по най-разумния и благодетелен начин...Дано!...

А сега да продължа за данъчната система на предците ни - след като стане ясно кой е заработил най-много и си получи дъл­жимото признание, той е трябвало да задели за себе си толкова, колкото ще му е нужно до следващата година, останалото....ос­таналото се разпределяло сред нуждаещите се. Във Ватикана е съхранен един документ - „Аноним на Хазе“ - който най-красноречиво обобщава казаното до тук:

„Българите бяха някога най-справедливият от всички на­роди и затова градовете и племената се присъединяваха към тях доброволно. “

Ето такъв тип държава е трябвало да създадат българите съ­гласно тяхната висша мисия (защото всеки народ си има опреде­лена мисия), трябвало е да я създадат и тук - в Европа и тя да ста­не модел за по-нататъшното развитие на Петата Раса, но ...след приемането на християнството по описания вече начин - всичко приключва. И тогава? Тогава какво? Тогава трябва да чакаме поя­вата на богомилите за втори подобен опит, но вече на основата на християнската религия. Ще стане подробно дума и за това.

Сега историята продължава - знаем, че Борис I се оттегля от престола и отива в манастир (може би съвест, може би и нещо друго, няма защо да гадаем),...тогава Владимир Расате, синът на Борис, като заема престола, решава да възроди отново старата религия и бива ослепен от баща си и изпратен в манастир, след което християнството окончателно е установено. Тук в интерес на „справедливостта българска“ трябва да се спомене една го­ляма заслуга на цар Борис-Михаил - той е положил максимални усилия да отстоява българската независимост от Византия. Като използва делото на Кирил и Методий, той успява да извоюва са­мостоятелност за Българската църква като архиепископска и бо­гослужение в нея на славянски език...и...

И ИДВА СИМЕОН НА ПРЕСТОЛА

България вече е християнска и се превръща в голямо религиоз­но бойно поле - започва „битката“ между Рим и Константинопол за българската църква. В България пристигат една след друга ми­сии, ту на папата, ту от Константинопол, и българските царе са принудени да водят яростна борба за отстояването на независима българска църква. В интерес на истината, водят я доста мъдро, ловко и дипломатично. Примерите в това отношение са добре познати - и при Борис, и при Симеон, и особено при Калоян в преписката му с папата. В същото време в България прониква и огромно количество литература, и то главно апокрифна, кое­то означава - множество дуалистични идеи, мистична литерату­ра, различни неканонични евангелия, които намират благодатна почва сред току-що покръстените българи, а те, както вече стана дума, са предразположени към различни дуалистични течения и теории. За радост на българите цар Симеон е високо образован. Той учи в Магнаурската школа в Константинопол, където негов учител е не кой да е, а самият Николай Мистик.