Кой е той ли? Николай Мистик е патриарх между 901 и 907 година, после за кратко е заточен, след това отново е патриарх от 912 до 925 година, когато умира и е канонизиран за светец. Той е главният, ако може така да се каже, преподавател/възпитател в Магнаурската школа по времето на Симеон, а за кратко е и регент на Константин VII Багренородни (за него малко по-късно).
И така под покровителството на Симеон се създават множество книжовни центрове в цялата страна, започва един небивал културен подем, познат ни като „Златен век“ на българската средновековна култура. Това не е само наше, българско определение - според западни източници постиженията на Първото Българско Царство от този период са сравнявани с така наречения „Каролингски Ренесанс“ (времето на Карл Велики, когато той събира във френския двор най-видни учени, философи и хора на изкуството). В същото време Симеон е принуден, донякъде и от международните обстоятелства, да мисли и за сигурността на държавата, защото Отон Велики (912-973) става и крал на Свещената Римска Империя, с което се създава една много мощна сила на запад от България, нахлуват и маджарите и Симеон ги „пропъжда“ към централна Европа. Византия също не стои „мирно“, там ври и кипи от интриги и заговори - след смъртта на Лъв VI през 912 година неговият син Константин е малолетен и обявен за незаконен от самия патриарх Николай Мистик, който използва това, за да влезе в състава на регентския съвет, а после при развихрилите се интриги, за които няма място сега, сам моли Симеон (тогава още княз Симеон I) да стане тъст и закрилник на същия Константин - вече Константин VII Багренородни (Багренородни означава „роден в пурпур“), след това пък самият патриарх е отстранен и т.н. и т.н... Битките за власт в Константинопол не спират. През 917 година идва и походът срещу България на Лъв Фока, който в прочутата битка при Ахелой е разгромен... тогава на Симеон е обещана титлата „Василевс и Самодържец на вси ромеи и българи“ и през 918 година в Константинопол е издигната статуя на Симеон. Титлата му е призната от папата, но не и от византийците, защото в последния момент Роман Лакапин, друнгарий (адмирал) на флотата, го измамва като през 920 година сам той става регент и жени Константин VII Багренородни за дъщеря си Елена, с което измества българския цар. Симеон обаче претендира за титлата си и прави поход в Тракия и дори обсажда Константинопол...с други думи ситуацията е толкова сложна и променяща се, че Симеон е принуден да води войни почти непрекъснато, за което е критикуван многократно в писма (цели 26 на брой) от учителя си Николай Мистик, като е обвиняван, че не следва „добрия и богоугоден мирен път на своя баща Борис“.
През този период, като един добър военен стратег, Симеон още в самото начало на 893 година след Преславския църковен народен събор премества столицата в Преслав, която дотогава е само военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, за да може да използва релефа - високите хълмове като естествена защита откъм гърба на града.
Снимки-възстановки от Велики Преслав
В този византийски хаос от интриги смъртта на Симеон също заслужава споменаване, защото е напълно в стил “voodoo“ - когато Роман Лакапин узурпира титлата за себе си, той нарежда да бъде премахната главата на статуята на Симеон и тя да бъде обезглавена - Симеон умира скоро след това при „неизяснени обстоятелства“ (годината е 927-ма). С това приключва и войната с България, а на престола сяда синът на Симеон - Петър I. Вече се приближаваме много до появата на Богомилството.
ВРЕМЕТО НА ЦАР ПЕТЪР I
По време на царуването на Петър е подписан мирен договор за цели 30 години, така наречения „дълбок мир“. Петър получава официално титлата „цар“ и българската патриаршия става независима, като архиепископ Дамян е първия български патриарх. В предсмъртния си час обаче цар Симеон посочва за настойник и съуправник на младия Петър тъст си - Георги Сурсувул (той е баща на втората съпруга на Симеон - Мария, а тя пък е майката и на Петър, и на Боян Мага, и на Йоан, и на сестра им Зоя; има предположения, че Йоан е бъдещият Св. Иван Рилски). Георги Сурсувул ще играе много ключова роля през годините от царуването на Петър. Сключеният с Византия мир (подписан впрочем от Георги Сурсувул) съвсем не означава мир вътре в царството, защото е жив първородният син на Симеон - Михаил (от първата съпруга на Симеон), който е лишен от престола и изпратен в манастир, но както се оказва след време съвсем не се е отказал от претенции за престола. По същото време в българския двор се появява и византийска царица - след преговори, водени отново от Георги Сурсувул, Петър се жени за внучката на Роман Лакапин - Мария, която приема името Ирина и се пренася в българската столица с „разновидни богатства“. И ето, че дойде време да заговорим за най-загадъчната и най-значителната фигура в нашата история - Боян Мага.