„от уста на ухо“, защото това познание идва мигновено чрез Висшите Енергии, които посветеният предава на ученика си с помощта на Словото и то моментално просветлява съзнанието на посвещавания, в един само миг и той вече знае всичко, което му е нужно. Истината идва като „Откровение свише“. В този смисъл при всяко посвещение има Божия намеса, защото се привличат точно най-мощните Божествени Сили. Понятията, които се използват при Посвещението, са алегорични и мистични и те имат функцията само да задействат скритото познание в човека, но нямат никакво отношение към всички възможни понятия от ежедневието, затова е безсмислено и тяхното записване. Земните ни понятия не са в състояние да обемат, изчерпят и обяснят Божествената Реалност, защото обикновеното ни съзнание няма достъп до нея, та да може да изработи и точните понятия; земните ни понятия само ограничават Познанието. А езотеричните понятия са сакрални. Разбира се, церемонията по самото посвещение е предшествана от дълъг подготвителен период и съответни изпитания, през които неофитът трябва да премине, за да достигне до първата степен при посвещението - „Прозрението“. Този етап е много съществен, защото Душата на неофита трябва да бъде подготвена за характера на Новото Знание така, че никога да не злоупотреби с него. Готовността на неофита се преценява от вече Посветения. Следва изпитанието „Смърт“ - тук неофитът трябва да преживее собствената си смърт, в смисъл на смърт на земния си „аз“ (на егото), и да осъществи контакт със своя висш „Аз“, за да прозре същността на смъртта не като край на живота, а само като необходим етап и преминаване в друга реалност, като поредното преобразование на материята и енергиите, при което материалното тяло е изоставено, но вечната Душа продължава своето съществуване в друго състояние и в друга по-висша реалност. Всичко това постига и един друг много съществен и ключов ефект - освобождаване от страха. Само преодолелият страха човек може да бъде свободен! А постигането на свобода е една от целите на посвещението. Едва след това идва същинското посвещение в третия етап - „Устремът“. Тук вече посветеният владее силите на Съзиданието и може да си служи с тях като ги преобразува от един вид в друг, т.е. - владее трансмутацията на Енергиите и може да твори „чудеса“ според разбирането на непосветените (да съживява мъртъвци например), може да лекува всякакви болести, става господар на формите и може да променя вида си, да се материализира на няколко места едновременно, като се пренася на огромни разстояния и т.н.; владее и тайната да трансформира светлинното си тяло - това е тайната на т.нар. „Мъки Христови“, когато Исус Христос представя своето Светлинно тяло. (Рицарите тамплиери твърдят, че под Соломоновия храм са намерили „Комплекта на Възнесението“, това е секретът на тази трансформация). Ето през какво е преминал и Боян в Сирия като пратеник на „Бялото Братство“, след което вече става Велик Посветен - Маг, Мъдрец, владеещ Енергиите на „Червения Змей“ (това е енергията на Светия Дух, на Космическите Еволюционни сили, на Любовта, наречена „Фохат“ във Вселената и „Кундалини“ в човека). За него вече няма тайни, животът тук на земята е само момент от вечното съществуване във Вселената по законите на Божествения Разум. А този Разум е един и същ, Непознаваем, Вечен, Неизменен, Непресекващ, Всеобхватен. Ето защо всички посветени, независимо в кои времена живеят, при какви условия, в каква среда, сред какви народи - всички те имат едно и също Познание, абсолютно еднакво по своята Същност, но в зависимост от различните условия, предавано с различни думи. Затова в началото на изложението казах, че ако най-видните представители на езотеризма седнат на една маса, те няма да има за какво да спорят. Сега не бих се наел да определям кое точно учение е първото, кое второто и т.н. Мисля, че вече е пределно ясно, че това няма такова голямо значение. Седемте Принципа на Хермес Трисмегист обхващат изцяло Същността. Веднага бих искал да поясня, че разликата между „тайни общества“ и езотеричните и окултни общества е доста съществена както в строежа, така и в системата на подчинение, и в зависимостите. Общото е само в мълчанието, характерно и за едните, и за другите.