Всички религиозни течения, които са създадени от посветени, са едновременно абсолютно оригинални, защото са получени директно от Висшия Разум, и в същото време всички те си приличат, защото Същността им е една, идваща от Общия им Източник. Затова с пълна убеденост мога да заявя - Богомилското учение, на което родоначалник става Боян Мага, е абсолютно оригинално. То е директно предадено чрез посвещение на Боян Мага. Всички по-нататъшни опити да бъде определяно то като нещо вторично и заимствано по пътя на влияния от едно или друго, предшестващо го във времето подобно учение, са напълно безсмислени. Приликите, които несъмнено се откриват, се дължат не на „плагиатство“ или на оказано влияние, а на общия източник. След малко ще навляза в същността на Богомилското учение, за да стане ясно една много важна особеност - като създадено от Посветен, Богомилството е абсолютно езотерично по същността си и съответно има две страни - едната за обикновените слушатели - или това е екзотеричното учение, което с право може да се определи като дуалистично и да се сравнява с другите подобни, защото болшинството от хората живеят в нивото на полярното съзнание в Третото измерение, в реалността на ясно разграничение между „добро“ и „зло“, и другата страна - езотеричната, която е само за посветените, в която полярността има съвършено друго измерение - тя е израз на Четвъртия закон на Хермес Трисмегист - „Всичко е двойствено, всичко има два полюса“. Полюсите са задължителни като две страни на едно и също явление и разликата между тях е само в честотата на вибрацията. И това ще обясня по-нататък.
Сега да се върнем отново в историята. Боян Мага се завръща в Константинопол вече Посветен. Промяната не е само в пръстена на ръката му, забелязан от опитния и наблюдателен Николай Мистик. Способностите му бързо стават достояние на много хора. В различни византийски източници се говори за пронизващия му и смразяващ поглед, за преобразяванията му и способността му само за един миг да „се пренася от единия край на царството в другия“. Но да чуем какво пише за него епископ Лиудпранд, посланика на Отон Велики (Свещената Римска Империя) в Константинопол:
„Той (става дума за Симеон) имал двама сина: единият се наричал Боян, а другият, който и до ден днешен живее и здраво управлява българите, Петър. Боян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек става веднага вълк и на какъвто друг звяр поискаш...Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“.
Ето го непосредственото доказателство за „специалните“ способности на Боян Мага. Но има и още нещо важно - и то е в преобразуването му точно във вълк. Образът на вълка има множество тълкувания не само в България, но и в другите части на света. Болшинството от тях свързват вълка било със злото, било с коварството, било със „зъл дух“, било с Марс и агресията или като в някои български приказки - с глупостта. Но има и друго тълкувание - окултно, или алхимично (алхимията се занимава с трансмутациите на енергията, не с правене на злато от нещо друго). Още при древните гърци Аполон (Слънчевото божество) се появява и във формата на вълк - „Appolo Lupus“, и в това си качество символизира утринното Слънце, превръща се в „Аррю Lucius“ (защото вълкът може да вижда и в тъмното). По-късно вече за алхимиците, вълкът става “lupus metallorum“ („вълк на металите“), който поглъща „лъва“ (т.е. златото), за да го „спаси“, в смисъл на „пречисти“, от замърсяване. В това е езотеричният смисъл на вълка - преобразяващият, пречистващият, и то чрез Мъдростта. Вълкът е символ на Пречистващата Мъдрост. От католическата иконография се знае, че само светците - например Св. Франциск от Асизи е можел да трансформира „вълчата свирепост“ в „благочестие и смиреност“, а Уилям от Верчели е можел да „оседлае вълк“, отново в смисъл на смирение. Така вълкът символизира трансформацията на необузданата „дива“ енергия в нещо добро и смирено. Точно това ще стане един от принципите на Богомилството, което Боян Мага предстои да създаде. Не е за подминаване и още една „случайна“ подробност, свързана точно с образа на вълка - в Библията (49:27) за библейския Вениамин, на когото е кръстен Боян, се казва така: