Выбрать главу

„Вениамин е граблив вълк, заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели“.

Ето я и тук закодирана трансформацията, за която говорех.

Боян Мага става изключително популярен в целия Констан­тинопол, а и далеч извън пределите му. За него един тогавашен автор казва, че той бил:

„ ...най-силният и най-известният човек в три империи.“

Не го подминават обаче и проблемите - в него се влюбва безумно внучката на Роман Лакапин - Мария, и то още преди да стане жена на брат му Петър и да дойде в Преслав като българска царица. Любовта й обаче е отблъсната с „ледено хладнокръвие“ от Боян. Мария не забравя това до края на живота си и според доста теории тази любов е в основата на заговора срещу Боян, който го погубва.

В 927 година умира цар Симеон и Боян е извикан обратно в Преслав, за да бъде съветник на по-големия си брат Петър, кой­то току-що е коронясан. Боян е само на седемнадесет години!!! (В Средновековието съзряването е ставало много по-рано от днес). От този момент нататък той става непосредствен свидетел на всички заговори и интриги в българския двор, а те изобилстват - Михаил, първородният син на цар Симеон от първия му брак прави заговор в опит да се качи на престола и вдига бунт, който бързо е потушен. После следват опити да бъде свален Петър, защото някои от боля­рите, а и самия Георги Сурсувул, го намират за много слаб и не­решителен; идва момент, когато предлагат на самия Боян да вземе престола и той решително отказва, като според легендата бил казал: „Аз не съм от този свят“. Но когато Никифор Фока напада Бълга­рия и Петър го е страх да излезе срещу византиеца, най-неочаквано начело на войската застава точно Боян Мага и спира византийците. Като прибавим към всичко това и непрекъснатите интриги, вмеша­телства и заговори, които царица Ирина не се уморява да плете до края на живота си в полза на Византия (това е същата тази Мария, безнадеждно влюбена в Боян, но омъжена за Петър и преименувана на Ирина... получило се е нещо като латиносериал, само че напълно реален), става ясно в каква среда попада и какво е преживявал Боян Мага. Съвсем не маловажен факт е, че цялата църковна служба, всички ритуали се водят според каноните, определени и наложени от Византия и така влиянието й става все по-голямо и разрастващо се... Доминираната от гърците църква обаче отдавна не е това, кое­то е била по времето на апостолите... Но...

В голямата базилика в Преслав върви служба, води я лично патриарх Стефан. Тук е царят, всички боляри са тук, тук е и Ири­на с целия й византийски антураж, някъде встрани зад една ко­лона е и Боян, облечен в традиционното българско облекло като колобър. Идва най-важният момент в службата - целуването на кръста и получаването на причастие, но ....патриарх Стефан не целува кръста!!!... няма и причастие!!!... той излиза пред олтара, обръща се към множеството и произнася молитвата „Отче наш“, с това службата приключва. Множеството е силно смутено - как така без причастие, та нали това е „най-свещеният“ момент? Ами кръста, кога ще целуват кръста? Византийците са направо скан­дализирани! Напускат шумно храма. Усмихнат е само Боян Мага, никой не го е забелязал зад колоната. Той излиза последен от мно­жеството. Навън е тъмно, излиза и патриарх Стефан, не изглежда ни най-малко смутен. Двамата тръгват към патриаршеския дво­рец, който е само тридесетина метра по-нагоре, споглеждат се и... и разбирателството между тях е постигнато без думи... разделят се. На другия ден Презвитер Козма повдига въпроса са служба­та..., но кой е той да иска обяснения от патриарха. Минават още няколко дни, в „Златната църква“ службата се води този път от поп Богомил, той стои в центъра на църквата, въобще не влиза в олтара... и този път няма причастие... звучи само мощният му глас — „Отче наш“... Боян Мага е отново тук... и отново е усмихнат. И отново няма обяснение, целият останал канон обаче е спазен много точно... и „канониците“ трудно могат да кажат нещо.

След още няколко дни Ирина научава, че патриарх Стефан е преотстъпил на Боян Мага за „уединение и молитва“ църквата „Св. Параскева“ в манастирския комплекс край Преслав..., нау­чава и още нещо - царят нямал нищо против това, по-малкият му брат имал право на уединение. Така мислел и Георги Сурсувул. От този момент нататък младият княз все по-рядко се появява на официалните срещи и церемонии, затворил се е в манастира си и само понякога късно вечер го виждат да излиза... с качулка на главата. Нещата стават подозрителни не само за царица Ирина, но и за презвитер Козма. Той лично започва наблюдението над църквата „Св. Параскева“ - непознати хора влизат там... в нача­лото на зимата пристига и самият Вотан, презвитерът прекрасно знае кой е той - идвал е вече веднъж, а сега за втори път и води със себе си двама сирийци... „те били от приятелите на Боян от Магнаурската школа“. Чужденците си тръгват след няколко дни... скоро обаче двамата сирийци се връщат и много рядко из­лизат от манастира.