Позволих си тази кратка импресия просто за малко разнообразие, но тя почива на фактите, коментирани пред Георги Сурсувул от презвитер Козма и предавани на царица Ирина. Споменавам ги, защото Боян Мага подхваща едно съвсем умишлено и целенасочено движение срещу все по-засилващото се влияние на Византия в българската столица, и то точно чрез новата религия, влияние, което обаче бързо напуска стените на църквата и се пренася директно в двореца, опасността от загубване на българската идентичност става много, много реална. Константинопол се опитва да диктува всичко в българския двор... И Боян Мага, който вижда това пределно ясно, а познава и добре мекушавостта на брат си Петър, решава да се противопостави решително и категорично на това византийското влияние и то също чрез религията.
И така - годината е 928, датата е 12-ти април. Боян Мага вика при себе си поп Богомил, съобщава му за пристигането на двамата сирийци със специална мисия и му разкрива намерението си за следващия ден. На 13-ти април в подземната зала, точно под олтара на църквата „Св. Параскева“, се събират при Боян Мага 21 човека. Сред тях са поп Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки, Петър Осоговец, Теодор Преславски, боляринът Светомир Македонец. Поп Богомил довежда и една жена - Макрина - която ще остане в историята под името Михаил Унгарец. Тук са и двамата сирийци, които са от окултното общество, наречено „Северно сияние“.
Тази среща е началото на Богомилското движение - това е моментът, когото Боян Мага, на принципа „от уста на ухо“, посвещава присъстващите в основните моменти на своето Учение, това са бъдещи апостоли на движението. Те са подбрани внимателно след дълъг изпитателен период и притежават висока степен на сензитивност, хуманност, образованост и чувство за отговорност, за да няма опасност от нарушаване на равновесието, а да има сигурност, че са хора, които никога няма да злоупотребят с познанията си. Всеки от тях притежава една степен на превъзходство и можене повече от другите в определени области и умения.
На тази първа „среща“ двамата сирийци предават на Боян 22- те таблици на „Богомилското Таро“ и няколко книги - най-важни от тях са „Тайната книга на Йоан“ (първообраза на „Йоановото Евангелие“) и „Калила и Димна“. Първата съдържа беседите на Йоан Богослов лично с Исус Христос, когато двамата са разговаряли насаме. Втората е сирийският превод, направен през 570 година, на прочутата „Панчатантра“ (древно индийското петокнижие - „наука, радост за сърцата“, за неин автор се приема легендарният древноиндийски учител Ману, а според последните данни, книгата е написана през IV век и още в древността е получила небивала популярност и разпространение по целия свят в преводи на почти всички езици; в края на 11-тия век Симеон Сиф превежда „Калила и Димна“ на гръцки, като променя имената на „Стефанит и Ихнилат“). Тази книга е била настолно четиво на редица владетели и монарси, нещо като ръководство за умелото управление на държавата.
Преди да си отидат завинаги, двамата сирийци оставят и една Петолъчна Звезда (това е Пентаграма), тя става символ на Богомилското Учение.
След посвещението на своите апостоли в подземието на църквата „Св. Параскева“ Боян Мага чак до смъртта си остава повече в сянка, макар че постоянно дава своите наставления и упражнява строг контрол над работата на апостолите си до последния момент. Дейността се ръководи от сформирания от него тесен кръг от посветени, вещи не само в езотериката и вярата, но и в живота. Всички те смятат, че светът е устроен с любов и така трябва да се живее, а любов без доверие и вяра няма, но доверието сред тях също е строго йерархично и това ще поддържа целостта на обществото им. Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага, спокойно можем да го наречем „дясната ръка“, и най-активен радетел, проповедник и разпространител става поп Богомил, затова и учението остава известно с неговото име, макар че по времето на Боян Мага никой още не използва названието „богомили“, а самите те наричат себе си или „добри хора“ или просто „добри християни“.