Выбрать главу

И един ден, след едно смайващо със своята интензивност и емоционалност посещение на автентичната богомилска църква в катакомбите на град Яйце (Босна), аз си седях замаян от въл­нение в автобуса, когато един вътрешен Глас простичко, но мно­го категорично ми каза: „Вече си готов! Сядай и пиши! Разкажи това, което знаеш за богомилите така, както го знаеш!“ Стреснах се...притеснено си помислих: „толкова много неща наистина вече прочетох и научих, но какво да правя с това, което знам не от книгите, всеки би могъл да ми се изсмее или най-малкото да се усъмни (прочутото българско недоверие и скептицизъм)...и тога­ва..., тогава какъв е смисълът?“ Отговорът дойде също толкова категоричен: „Ти говори нещата така, както ги знаеш, и нека все­ки да вземе толкова, колкото може“...

Наоколо беше много красиво, пътувахме покрай някаква река в планината...зарадвах й се, защото от вълнение не знаех нито какво да мисля, нито какво да направя. После си спомних и за други неща, които знаех - човешкият Дух е вечен и Душата има спомен за всичко, което е преживяла от началото на Сътворе­нието, тя знае Истината...И така се реших да започна.

Драги читателю, ти, който сега ще навлизаш в тези страни­ци, докато четеш, опитай се да се вслушаш и ти в гласа на под­съзнанието си, защото това е гласът на твоята Душа, тя помни и знае, нека тя да ти бъде коректив, когато се съмняваш в нещо. Не случайно Жан Жак Русо е казал: „Сърцето има своите основания, които главата никога няма да разбере“.

Е, да започваме.

Богомилското Учение е най-голямото духовно богатство, което ние българите притежаваме, но не познаваме добре и не го ценим, а то е от световно значение. Това е типично езотерично учение, което представлява едно възраждане на раннохристиянското, така нареченото „апостолско християнство“, едно своеоб­разно връщане към изконните му корени и дълбока същност.

Искрено се учудвам, че в България се говори толкова малко и то доста противоречиво и непоследователно за същността на Богомилството. Още по-досадни и направо обидни са клишетата, които упо­рито продължават да битуват сред хората, останали в съзнанието им от няколкото кратки изречения в учебниците по история (прибли­зително тези, които вече споменах). Днес такива формулировки ми звучат като наследство от близкото минало, от марксистко-ленин­ския подход, който разглеждаше Богомилското учение само като социално явление, насочено срещу държавата и разложението в църк­вата, и игнорираше напълно духовното му съдържание и същност.

Единственото оправдание в случая може да бъде само едно - неразбирането, подценяването и отричането не е нещо ново, то е започнало от самото начало. От момента, в който се появява Богомилското учение, то е смесвано и обърквано с много други подобни нему „еретични“ учения, които са битували по също­то време и са предизвиквали гнева на официалната църква - манихейството, павликянството, адамитството, масалианството и други. Чисто научният подход, който разчита и се занимава само и единствено с наличните документи и „проверени“ факти, също не допринася кой знае колко за разкриването на пълната истина, защото съществуват твърде малко автентични източници.

А Богомилското учение се е предавало в началото на прин­ципа на тайните общества - „от уста на ухо“, за да не се изопачи, опошли и профанира съдържанието и същността му, а и за да не попада на неподготвени хора. Ето защо много от него е останало нечуто и неразбрано от враговете му.

За съжаление основната част от написаното за богомилите е това, което са оставили противниците му, и съвсем не е лесно в този поток от ругателства да се открият истините за Учението им. Единствените известни автентични източници са едно копие на „Тайната книга“ на богомилите в превод на латински и „Каркасонския требник“. Двете книги са оцелели благодарение на инквизицията, защото са били използвани като веществено до­казателство в процесите против богомилите. В момента копието на „Тайната книга“ се намира в Париж. Съществува и един неин втори препис от 14 век, известен като „Виенския пергамент“. Оцеляла по чудо е и настолната книга на богомилите - „Тайната книга на Йоан“, за която ще стане дума по-късно. Останалото са няколко богомилски легенди и това изчерпва почти всичко автен­тично, написано от самите богомили. Тук не мога да не спомена огромната работа на Николай Райнов, не само неговите „Бого­милски легенди“, но и това, което той пише под името Епископ Симеон - всичко онова, което е успял да види и прочете в библио­теката на Малта, но не е публикувал официално, а това веднага поставя под съмнение неговата „научна“ стойност. Този архив обаче съдържа безценна информация за Богомилството, както и дълъг списък на неговите „тайни писания“, но за съжаление след Николай Райнов вече никой не е имал достъп до него. Тогава ос­тава единствената възможност - да се обясняват произхода и ха­рактера на Богомилското Учение чрез сравнения и съпоставки с други „еретични“ учения, да се доказват взаимовръзки, заимства­ния, влияния и т.н., т.е. да се поставя Учението само в някакъв конкретен взаимосвързан исторически контекст...и така започ­ват догадките и хипотезите.