А какво казват богомилите - за тях също Луцифер е първородният син на Бог. Бог го създава обаче от сянката си и започва да твори заедно с него, съвместно. Езотерично изтълкувано, сътворяването на Луцифер от сянката на Бог означава, че Луцифер е другото „Аз“ на Бог.
Тук, преди да продължа, ми се струва уместно да изясня кой е Луцифер и кой Сатаната, и има ли разлика между тях, защото обикновено хората ги употребяват като взаимнозаменяеми.
И така - Луцифер е първородният син, той е Слънчево божество и притежава всичките качества на Бог и може да твори заедно с него. Когато от един момент нататък Луцифер се възгордява прекалено много и решава, че може да бъде по-велик от своя баща, той бива изгонен и става „сатан“, което означава „противник“ на Бога (от еврейския глагол “shatan“, което означава „да въстанеш“, „да преследваш“) и от този момент Луцифер става Сатанаил. Наставката „ил“ означава божественост, т.е. Сатанаил е равно на „противник на Бога“. Освен това, след изгонването на Луцифер, на него не му е отнето нищо от божествените му качества, той продължава да може да твори, но му е абсолютно забранен достъпът до Небесните Сфери и Висшия Престол. Това означава, че той е обречен на „вечно движение“, на творчество и активна дейност само в Поднебесните Сфери, т.е. в материалните, където го няма покоят и равновесието на 7-то Небе. С други думи Луцифер е двигателят в материалния свят. Тази тема ни е позната от литературата - това е легендата за Фауст и Мефистофел, където за да научи тайните на живота, Фауст сключва договор с Мефистофел и му „продава“ душата си.
Според Богомилското учение в началото на Сътворението Бог и Луцифер напълно си сътрудничат. Даже една богомилска легенда разказва как Бог не знаел по какъв начин да направи земя и накарал Луцифер да стори това. Луцифер бръкнал във Водната Бездна и извадил една шепа пръст, така той създал земята и тя започнала да се уголемява, да расте все повече и повече и Бог пак не знаел какво да направи, за да спре растежа на земята, но знае, че Луцифер може да го направи, но няма да му каже, защото между тях вече започнало съперничество. Тогава Господ решил да си послужи с шпионин, създал една малка пчеличка и й казал: „Ще кацнеш на рамото на Луцифер и ще разбереш как мога да спра растежа на земята“. Пчеличката отбръмчала, кацнала на рамото на Луцифер и чула: „Бог нищо не знае, трябва само да направи с ръка един голям кръст във въздуха и земята ще спре да расте“.
Нека да поясня преди да продължа - кръстът е много древен символ на Слънцето, използван много преди християните. В случая той е символ от една страна на четирите посоки на света, а от друга на четирите основни елемента - земя, огън, вода, въздух - и в точката на пресичане се намира Петият елемент - Етъра или така наречената „квинтесенция“ (квинта е „пет“, a „essence“ означава вещество, т.е. „петото вещество“), която е спойката между всичките елементи.
С други думи, това, което според Луцифер трябвало да направи Бог като очертае кръст във въздуха, е да създаде Четирите елемента и да раздели посоките на света, с което ще настъпи процесът на ограничаване на безграничното. И така - пчеличката разбрала каквото трябва и отбръмчала обратно. Но Луцифер я чул, веднага се досетил, че тя е шпионин, опитал се да я хване, но пчеличката била толкова малка, че успяла да му се изплъзне, и тогава ядосан, Луцифер я проклел, като извикал след нея: „Да ти яде лайната, който те е пратил“. Пчеличката пристигнала при Бог, казала му тайната, Бог направил кръст във въздуха и земята спряла да расте. Господ се зарадвал много и решил да се отблагодари на пчеличката и я попитал: „Кажи сега какво искаш да направя пък аз за теб?“ Пчеличката го прекъснала: „Чакай малко – рекла тя - аз не ти казах всичко. Когато си тръгвах, Луцифер ми каза: „да ти яде л…а, който те е пратил“. Господ се ядосал: „Така ли ти каза! Сега пък слушай аз какво ще ти кажа - ти ще си останеш такава мъничка, каквато те създадох, но твоята слюнка ще служи за молитва (първите свещи са от восък), а пък от лайната ти по-сладко да няма и всички да ги ядат!“