Ето как с тази притча богомилите говорят за началното сътрудничество между Господ и Луцифер. Впоследствие пчелата ще се превърне в един много по-сложен символ - тя става символ на душата, която при смъртта на тялото полита в Небесата, а кошерът става символ на човешката психика, едно комплексно цяло, което има обща воля и по всяко време поддържа баланса, който захранва целия живот.
Но да се върнем на конфликта между Бог и Луцифер. Историята ще я продължа с друга легенда. Луцифер създал много неща и решил да създаде и човек - взел глина и направил едно човешко тяло, но то не мърдало. Луцифер нямал силата да го оживи, и той отишъл при Господ и го помолил да му помогне. Тогава Господ дал душа на човека и човекът оживял. Така се появило на земята делението между смъртното тяло, създадено от Луцифер, и безсмъртната душа, дарена на човека от Господ. Луцифер толкова се ядосал, че се е провалил и позволил на Господ да го надмине, че хванал човека и жестоко го набол с пръста си на седемдесет и седем места. Тогава пък Господ казал: „Пак няма да успееш да ме надминеш“ и като взел една тревичка я пъхнал в едната дупка, после взел друго листенце и го пъхнал в друга дупка и „така се получили 77 билки за 77 болки“.
Богомилите наистина са владеели до съвършенство лечебните сили на билките, това е познание, което Боян Мага получил лично от Вотан, а той е бил най-големият техен познавач. Вотан всъщност е създателят на ботаниката - от Вотан името е станало с времето на Ботан и от там - ботаника. Това беше едно кратко „вметнато изречение“.
Богомилската легенда за създаването на човека разкрива няколко много съществени момента от вярванията на богомилите - така че материалният свят е творение на Луцифер, който вече става Сатаната, и че човекът също, в своята материална форма, е негово творение, по негов образ, защото легендата продължава с това, че Господ, като изгонва Луцифер от Небесните Сфери, направил така, че Сатаната да изгуби от своя блясък, „лицето му се уподобило досущ на човешко и станало червено като нажежено желязо“, но си останал владетел на материалния свят. В тези си разбирания богомилите се позовават и на думите на самия Христос, който казва за Сатаната:
„Иде князът на този свят“
Ето, че и Христос признава Сатаната за княз на Материалния свят. А монахът Евтимий от Акмония, който по-късно пише за богомилите във Византия, казва, че според тях:
„Само две неща от видимия свят са съзидание на Бога — Слънцето и човешката Душа“
Важно място в разбиранията на богомилите за Сатаната заема и притчата от Евангелието за неверния пристойник, който измисля намаляването на половина разписките на длъжниците. Аз ще я предам със съкращения - един пристойник разпилявал имота на господаря си и бил заплашен с лишаване от пристойничеството и тогава той си казал (Лука 16:1-9):
„ ...що да сторя....И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?
Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи разписката, седни и бърже напиши: петдесет.
После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И рече му: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината“.
Точно така, според богомилите, действа и Сатаната.
След като възприемат Сатаната като творец на материалния свят, тогава
КАКВО МИСЛЯТ БОГОМИЛИТЕ ЗА РАЯ И АДА?
Според тях Раят и Адът не са някакви определени пространства във Вселената - едното „там горе“, а другото „там долу“. Според тяхното разбиране за едновременното присъствие на двойките сили и техния баланс, и Раят и Адът са си тук на земята, и то съвсем конкретно - те са тук и сега в човешката душа - Адът е живот без Любов, а Раят е живот в Любовта. Адът е игото на Егото, Раят е блаженството на Милосърдието. Човек сам определя къде и как да живее - дали в Рая или в Ада - според собствените си решения, преценки и действия. А що се отнася до това кои са Дяволите - това се тези Ангели, които следвайки Луцифер при спускането му в Материята, също са попаднали в плен на материалното и не могат да се върнат във Висшите Сфери. Какво означава това? Това означава, че и те са лишени от най-голямата сила на Висшите Сфери - Любовта, следователно Дяволите имат точно определен енергиен недостиг и за да съществуват, се хранят с негативната енергия, т.е. негативните емоции на хората..., но по този начин те и освобождават хората от тях, затова те са и необходими.