Антипод на „дяволската“ енергия е енергията на Любовта - само тя може да „убие“ негативното. Ето защо богомилите вярват, че „Злото“ се побеждава само с Любов! Богомилското учение няма нищо общо с обвиненията в демонология, които техните противници им отправяли нееднократно и ги считали за „поклонници на дявола“, точно заради дуализма им. В действителност богомилите никога не са почитали Луцифер, а напротив - винаги са почитали само и единствено носителя на енергията на Любовта - Христос. В богомилската Догма се казва ясно: ние служим
,,в името на нашата вдъхновителка Силата на Сътворението... “.
За тях Силата на Разрушението е Луцифер, а Силата на Сътворението - Христос.
КОЙ Е ХРИСТОС?
Според богомилите Той е вторият син на Господ. Отново от Луцифер Господ научил, че само Син Божий може да развали техния договор за сътрудничество и че този син ще бъде роден от девица. Само че богомилите категорично смятат, че Исус е само привидно въплъщение, неговото земно тяло е ефирно и съответно отричат и Възкресението, за което също ще стане дума. Тази теория - нарича се докетизъм - не е нова, тя се развива в различни варианти от много религиозни учения и секти (например монофизитите).
За Богомилите Христос е творецът на Духовния Свят, Той е сборната енергия на първите Седем Слънчеви Еманации/Енергии. Според тях творчеството на Сатаната е ограничено, защото е творчество в най-твърдата материя, която е променлива и нетрайна, а нищо променливо и нетрайно не може да бъде вечно. По-низшето не може да диктува на по-висшето, затова и Материалното не може да надживее Духовното. А творението на Христос - Духовното - е вечно. Оттук идва и оптимизмът в Богомилското учение - ще дойде неминуем край на творчеството на Сатаната, защото той ще се изтощи, след което ще настъпи времето на Христос и „неговото царство не ще има край“ както се казва и в Евангелието.
Има още една много съществена подробност - преди отлъчването си от Небесата Луцифер измолил от Господ няколко дена, за да направи своя свят, след което щял да върне на Бог всичко, което му дължал. Бог се смилява, но му определя точен период от време - 7 дни - за неговото (на Сатаната) творение. Самият факт, че сам Бог определя периода означава, че всичко в света става със знанието и разрешението на Господ и в този смисъл и властта на Луцифер е част от Божествения план. Така идването на Христос на земята се възприема от богомилите като необходимост. Неговата Божествената същност трябва да вземе временно земна форма, при което Христос ще заговори на хората на техния език, за да се сложи край на „падането“ в материята, т.е. край на Инволюцията и да започне Еволюцията, или обратното движение към Единния, Единоначален и Вечен Източник на всичко - Божественият Разум. Казано по-простичко - това е завръщането на Душата при своя Създател. Този процес ще приключи, когато вече хората ще започнат да говорят с Езика на Христос - Любовта. Христос повече никога няма да „слиза“ при хората в плът. Второто Пришествие на Христос ще стане в Душите, а не в буквалното му „пристигане“ на земята. Това ще го обясня след малко.
Така възниква въпросът за превъплътения Христос и неговата
КРЪСТНА СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
Истинското тяло на Христос е Светлинно - то е колективната, сборна енергия на първите Седем Слънчеви Еманации/Енергии (това вече беше казано), т.е. Исус Христос е проявление на Божествената Природа, а не че самият Бог се е появил в плът. Тук богомилите правят аналогия и със „случайната грешка“ в превода на Библията, където в оригинала е записано: „И Бог сътвори човека по образ и подобие на своята „природа“, а не „по свой образ и подобие“, в което има директно анторопоморфно внушение; позовават се и на самите думи на Христос (Йоан 8:58):
„Преди Авраама да е бил, Аз Съм“
Следователно Христос е проявената Божествена Същност!