Тази Слънчева Христова енергия е толкова мощна, че каквото и да е земно тяло няма да може да я приеме и издържи, защото ще се пръсне. Още по времето на богомилите се разпространява историята за „Двете деца Исус“. Тя гласи - един ден Дева Мария била в къщи, а малкият Исус с баща си Йосиф отишли на лозето да забиват колове. Мария излязла на улицата и точно срещу вратата стояло дете, което досущ приличало на Исус. То попитало Дева Мария къде може да намери Исус, Дева Мария толкова се объркала от поразителната прилика, а и се изплашила да не е станало нещо с „нейния“ Исус, че хванала детето, вкарала го в къщи и го вързала за леглото, а тя хукнала към лозето. Отишла Дева Мария на лозето и намерила там малкия Исус, който помагал на баща си. Когато се успокоила, тя разказала какво се е случило, и тримата хукнали към къщи...и тук историята продължава как двете деца като се видели „се познали, втурнали се едно към друго, прегърнали се“ и.... и от този момент едното дете изчезнало, останал само Исус. Езотеричният прочит на тази история говори за това, че енергията на Христовата Меркаба (това е Витлеемската Звезда) е била толкова мощна, че са били нужни в началото две тела, за да я поемат, и после едното вече става излишно и то „изчезва“. Тази теория намира потвърждение и във факта, че в едни от евангелията се говори за това как на посещение на новородения Исус в пещерата идват овчари, а в други се говори за посещение на Влъхвите (Мъдреците от Изтока), и двете „версии“ са верни, защото при едното дете са дошли овчарите, а при другото - Влъхвите. Богомилите обаче отиват и още по-нататък - изхождайки от думите на Йоан (3:6):
„Роденото от плътта е плът, а роденото от духа е дух“
те смятат, че Христос изобщо не може да има земно тяло, неговото тяло със земното име Исус е „привидно“, етерно тяло и точно от него се лишава Христос на кръста, напуска го, защото Божественото не може да бъде разпъвано на кръст. Така цялото Възкресение също е привидно. И тъй като тялото Му е етерно Той може лесно да си го „вземе“ при трансмутацията и така в гробницата да остане само плащеницата. Вече разбирате до какъв бяс е довеждало това твърдение църквата, която гради „спасителната“ си теория точно на Възкресението.
Тогава как е възможно „Спасение“ според богомилите? Възможно е чрез пробуждането на Христовата същност вътре в човека, човек ще се спаси като „носи Христос в себе си ден и нощ“! Да, това много прилича на древната мъдрост на Сократ - „Познай себе си“. Това е и основна задача на всеки посветен богомил - да познае себе си, като разпознае Христос в себе си. А какво означава да „разпознае Христос“? Това означава да пробуди в себе си познанието за единството на света, създаден е Любов, и да го заобича, или с други думи - да пробуди в себе си Любовта и заобича ближния си. Това е смисълът на Богомилското Възкресение. Такова Възкресение носи Спасение, защото унищожава кармата и човек заживява в „лоното на Любовта“ и Вечния Мир и Спокойствие. А в езотеричен план пък означава обръщане на посоките на енергиите - от низходящо (инволюционно) във възходящо (еволюционно). Обещаното „Опрощение“ при Второто Пришествие на Христос е Опрощението на Любовта.
Тук сигурно, драги читателю, ще се запиташ - след като тялото на Исус Христос е „изчезнало“, това означава ли, че Той е възкръснал с него? Как тогава ще се осъществи Възкресението за нас хората при Второто Пришествие, за което говори църквата - ще се върнем в телата си ли? Нали се казва, че мъртвите „ще станат от гробовете “? Нека църквата да обясни какво тя мисли по този въпрос. За Богомилите отговорът е много ясен и категоричен - Възкресение има само за Душите, никога за телата. Второто Пришествие, както вече стана дума, ще стане в духовен план - в сърцата на хората, (както твърди и Беинса Дуно - Петър Дънов). Точно това разбиране на богомилите обяснява и какво е имал предвид Исус Христос, когато е казвал на учениците си, че и те ще могат да „правят като Него, даже и повече от Него“, т.е. да творят чудеса. Според богомилите, когато човек събуди в себе си Христовата Енергия, високо честотните вибрации на Енергията на Любовта повишават общата му вибрация и Душата му вече достига онези стойности, при които той може сам да върши „чудеса“ т.е. да преобразува енергиите, това, което всеки висш посветен владее. Това не би следвало да звучи толкова далечно или абсурдно, защото и днес съществуват хора, които могат по свое желание да напускат телата си и пак да се завръщат в тях или да бъдат на няколко места едновременно... и не е нужно веднага да се мисли за индийските йоги, всеки висш посветен го може... Можели са го и богомилите, на тези им способности ще се спра специално.