Колкото до обикновения човек - тук въпросът е той да успее да привлече тези високочестотни вибрации на Любовта като първо ги пробуди съзнателно в себе си, и тъй като всеки човек е Божие създание, в него са заложени едни и същи Божествени качества, следователно тези способности са достъпни за всеки. Точно тази Христова Енергия на Любовта е, която ще опрощава греховете при Второто Пришествие.
А как да се обясни историята с Непорочното Зачатие и
КОЯ Е ДЕВА МАРИЯ?
За богомилите Дева Мария е Ангел, изпратен на земята, за да стане приемник на Христовата Енергия. Според легендите им
„Христовият Дух влязъл през ухото й и после пак оттам си излязъл като приел человеческа плът, но плът призрачна, невеществена“
Бих искал да спестя тук ироничните усмивки, като насоча вниманието ви върху закодирания смисъл на това описание. Защо Богомилите смятат, че Дева Мария е Ангел? Защото нейната вибрация трябва да е адекватна на Христовата, в противен случай Тя няма как да стане Негов приемник. Такава вибрация притежават само Ангелите, защото те са от най-висшите нива на Небесните Сфери.
По-нататък - в Евангелията пише, че Архангел Гавриил „донесъл благата вест“ на Дева Мария, че ще зачене от „Духа Святаго“ и... „чудото“ се случило. В тълкуванието на богомилите това означава, че Архангел Гавриил (името му означава „Божия Сила“), който е от най-висшите нива, е предал чрез Словото необходимата енергия за зачеването, т.е. за образуването на етерния плод. „Словото“ е самото съобщение, което той носи, затова и „влизането“ е през ухото. В това посветените богомили не виждат никакво „чудо“, а само акт на манипулация на Божествените енергии, при който се прилага Шестият Херметичен Принцип за „Причината и следствието“ в съответното ниво - Ангелското. Това е за тях цялата „мистерия“ на Непорочното Зачатие. За непосветените обаче то е или „чудо“, което трябва да се приема с вяра, или небивалица, към която отношението вече зависи от духовната настройка на човека.
Възниква въпросът - какъв е краят на Дева Мария. Известно е, че Йоан Богослов е бил определен да се грижи за Нея и той го е направил, но защо той не споменава и дума по този въпрос? Той, който ще изложи едни от най-висшите „тайни“ на Христовото учение, ще пренебрегне изцяло Майката, без въобще да я спомене? Отговорът отново е свързан с разбирането за Ангелската същност на Дева Мария. И тя, точно както и Исус Христос, не е просто земен човек и съответно и Нейният „край“ е аналогичен на Неговия - т.е. и Тя си е отишла от този свят като е напуснала етерното си тяло. За нея също можем да кажем, че си го е „взела“, точно както и Исус Христос. Йоан, като най-висш посветен, е знаел много точно какво означава това и е „съдействал“, като е извършил едно фиктивно погребение в гробницата на родителите на Дева Мария в село Гетсемани, и... сега внимание! - и там, точно както и в гробницата на Исус Христос, няма никакво тяло. Според преданието преди кончината си Дева Мария пожелала да види всичките апостоли събрани и те по чуден начин се пренесли в Йерусалим от местата, където вече проповядвали. Апостол Тома закъснял за погребението, дошъл чак на третия (!) ден и поискал да се поклони на Богородица, тогава отместили камъка, отворили гробницата и вътре нямало никакво тяло, а само плащеницата. Не напомня ли всичко това почти дословно на разказа за празната гробница на Исус Христос? Така Йоан е този, който е изпратил Духа на Дева Мария, бидейки напълно наясно с цялото това „тайнство“, наречено „обратна трансмутация“.
Сега, ако някой, изкушен от писанията на Дан Браун, би задал въпроса - възможно ли е при положение, че тялото на Исус Христос е етерно, Мария Магдалена да е имала деца от Него, ще кажа само това - Мария Магдалена не е била изпратен Ангел, а най-обикновена земна жена, която не би могла да поеме изцяло Божествената Енергия, независимо че е получила виеше посвещение лично от Исус Христос. Оттук нататък нека всеки решава за себе си дали да вярва на французите, които твърдят, че Меровингите са наследници на децата на Мария Магдалена и Исус Христос, или, че това са само спекулации и красиви френски мечти. Ако се съди по резултатите от царуването на Меровингите и това, което се е случило след тях във Франция, няма никакви следи от каквито и да са прояви на Божественост при Меровингите в сравнение е всички онези, царували след тях.
Сега възниква и още един много съществен въпрос -
КАКВО Е СМЪРТТА?
За църквата това е краят, за нея „доброто“ и „злото“ са разделени и смъртта принадлежи към злото. Никак не са случайни изображенията на Смъртта като старица с коса и отблъскващ вид, отвратителни скелети и т.н., всичко това трябва да стряска и да всява ужас. За църквата животът тук на земята е единствен и Смъртта е неговият край. Единственото, което тази теория успешно постига, е вкореняването на страх. Църковната догма те кара само да се страхуваш, парализира те и, както вече казах, превръща Бог в някаква заплаха. Страхът е най-удобното оръжие за контролиране и манипулиране на хората. До голяма степен властта на църквата се крепи именно на страха, от който само тя, според собствената й теория, може да те спаси - стой при църквата, вярвай в това, което тя ти говори и ще бъдеш спасен. Всяването на Страх е упражняване на Власт - тази максима не е измислена от Църквата, но е много ефикасно използвана от нея.