Какво мислят богомилите по въпроса за Смъртта и Бог в тази връзка? Първо, за тях, според езотеричните им разбирания, Смъртта не е край, а само необходим преход. Спомнете си, че когато говорех за ритуалите на посвещението, споменах, че при втората степен на посвещение - „Смърт“ - целта е преодоляването точно на страха от Смъртта, за да се достигне до Свободата. В отношението си към смъртта богомилите се опират и на някои цитати от Библията (макар че отричат много други неща от нея, които също ще спомена). Ето няколко примера - Мъдрост (2:24):
„Смъртта дойде в света чрез завистта на Дявола, и тези, които му служат го разбраха за тяхна сметка“
Това означава, според богомилите, че смъртта е нещо вторично, производно на материалното, докато ние хората сме родени като „Души за вечен живот“ и продължават мисълта си с - Мъдрост (1:13-14):
„Бог не е създал смъртта и не се радва кога гинат живите, защото Той е създал всичко за Битие“.
За богомилите Смъртта е вид Възкресение, при което злото се превръща в добро - Материята в Дух. Така че не само Смъртта, но и Бог не бива да се използва като плашило за всяване на страх, от който да следва подчинение. Ако въобще е нужно някакво „плашило“, то това трябва да бъде само „съвестта “ на всеки един човек. Щом Бог ни обича, както твърди и Евангелието, трябва и ние да Го обичаме, а не да се страхуваме от Него. Кой се страхува от възлюбената или възлюбения? Никой!...освен ако не е искрен. А съвестта е глас от подсъзнанието, т.е. глас от Душата. Съвестта няма нищо общо с ума и мозъка. Съвестта не е „функция“, „елемент“, „съставна част“ или нещо подобно, което следва от дейността на мозъка. Съвестта е вид енергия, която нашата Душа изпраща към сърцето. Там е мястото на Съвестта, затова и всичко свързано с нея обикновено носи и емоционален характер. Точно от сърдечната чакра енергията достига до главата, постъпва в шестата и седмата чакри и... и едва тогава мозъкът се привежда в движение, за да „преведе“ на земния ум получената информация и ние да „разберем“ какво ни казва Съвестта. Ето какъв е пътят на Съвестта, а ние се заблуждаваме, че тя е нещо формирано в главата ни. И точно поради факта, че Съвестта идва като енергия от Душата, тя никога не подвежда, никога не е против Истината, никога не е в наша вреда. Хубаво би било да се вслушваме винаги в Съвестта си.
След като Смъртта е само преход, тогава какво представлява животът ни? Какво е Раждането? Според богомилите Раждането е свързано единствено с Душата, ражда се само Душата. Другото е просто трансформация на материята - поява в нова форма. Така стигаме до най-важния момент, който отличава Богомилското учение от официалната догма - въпроса за
КАРМАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО.
Богомилите вярват безпрекословно в съществуването на Прераждане и в закона за Кармата. Това им вярване е напълно в духа на оригиналното учение на Христос. Ще приведа още един цитат от „Тайната книга на Йоан“ - Йоан задава въпрос на Исус Христос2:
„Господи, къде отиват душите на хората, след като напуснат плътта?
Той се засмя и ми каза:
След като душата напусне тялото, тя се предава на службите, които бяха извикани за живот от Първия Управник. Истински благословен си ти, Йоане, защото ти разбираш:
Такава душа трябва да следва друга душа, в която живее Духът на Живота, защото душата ще бъде спасена само чрез Духа. След това тази душа повече никога няма да бъде хвърлена в плътта отново.“
Тук курсивът е мой, защото това изречение повече от категорично говори за прераждане (хвърлянето отново в плътта). Ще продължа е още един цитат - Исус Христос обяснява на Йоан за Съдбата: