,,Жената казала: “Аз съм алфата на Сътворението“ и направила един човек. Тогава мъжът казал: „Не, аз съм алфата на Сътворението“ и убил човека. Тогава се намесила Любовта и казала: „Аз съм алфата на Сътворението“ и събрала в едно Живота и Смъртта“.
Ето как в тази притча, в езотеричен план, става обединяването на двата принципа - I-вия и II-рия, „Разрушителния“ и „Творящия“ - в III-тия принцип Живота“.
Това е най-оригиналният и най-отличителният момент от Богомилското учение, защото от него следва и другата забележителна негова черта - абсолютната равнопоставеност на жената - не само в социално-битов план, но и в духовен.
Жените при богомилите са имали право на висше посвещение и са можели да достигат до най-високите степени в йерархията дотолкова, доколкото въобще може да се говори за йерархия при богомилите (но и за това ще стане дума по-късно). Това разбиране е постижение, ненадминато и до ден днешен, защото дори и в нашия двадесет и първи век не може да се каже, че жените са напълно равнопоставени с мъжете; ако в болшинството от страните това е постигнато по отношение на социалното им положение, то в религиозен план сме още много, много далеч. И при католиците, и при източноправославните християни жените не могат да заемат висшите духовни постове - папа или патриарх!!! (легендата за Папеса Йоана - жената-папа - е само изключение, ако въобще е вярна). В православието жените монахини нямат дори правото да влизат в олтара на църквата, там може да служи само мъж свещеник, а в Атон пък въобще не се допускат жени. А богомилите са постигнали това равенство още в десетия век (!!!). Ще разкажа специално за жените-посветени.
Времето обаче през Средновековието е било такова, че то не е можело да приеме по никакъв начин и под никаква форма равнопоставеното положение на жената, тя е била затворена главно в къщи и е имала едно основно „задължение“ - да ражда деца. Така че отношението на богомилите към жената е първата голяма социално-етична революция.
Откъде идва това ново отношение? От „тайното“ познание, което е получил Боян Мага - от познанието на енергиите като равнопоставени двойки сили, познание, което той е предал и на своите апостоли. Това отношение е подкрепено и от едно от езотеричните евангелия - „Евангелието на Мария“ (става дума за Мария Магдалена), където ясно проличава отношението на самия Исус Христос към жената. Това е единственото „женско“ евангелие и самият факт на неговото съществуване е показателен. То се „появи“ публично едва след откритата в Наг Хамади „библиотека“ от древни папируси - една наистина златна мина на гностична литература. Двете копия от „Евангелието на Мария“ са изключително фрагментарни, но и те дават достатъчно много информация. Става ясно, че към Мария Магдалена Исус Христос е имал специално отношение, тук не искам да прозвуча като някакъв Дан Браун, защото става дума за духовна двойка, която е отражение на Херметичния принцип „Каквото горе, това и долу“ и представлява следното - „горе“ имаме двойката „Христос - София“ („Премъдростта Божия“) - т.е. мъжкия и женския принцип, а „долу“ имаме същия този принцип в материална форма - „Исус - Мария Магдалена“.
От това евангелие става ясно, че Исус Христос е ценял високо Мария, защото е притежавала познания по-висши от тези на някои от апостолите Му, и затова на нея Той е разкривал от висшите тайни, нещо подобно на Йоан. Тези свои директни „откровения“, получени от личните й контакти с Исус Христос, Мария Магдалена е предавала и на апостолите, така тя е вдъхвала сили и увереност у колебаещите се ученици, когато те не са знаели как точно да работят за разпространяване на Учението Му. Някои от тях, Петър например, съвсем директно са се противопоставяли дори на присъствието на Мария сред тях. В евангелието й се казва, че след като Петър задал въпроса:
„Нима Той предпочита нея жената пред нас?“,
получил следния отговор:
„След като Спасителят я смята за достойна, кой си ти да я отхвърляш“.
Спрях се малко по-подробно на тази тема тук, защото ще дойде моментът, когато ще разкажа как сред апостолите на Боян Мага се появява жена и тя ще стане една от най-добрите сред тях.
Ето как се оформя у богомилите отношението към двата основни принципа - Мъжко-Женския. По-нататък това отношение следва последния от Херметичните закони, който не беше засегнат до сега - Петият - Принципа на Ритъма: