„Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът се уравновесява“.
Очевидна е връзката на този принцип с принципа на полюсите - ритъмът на махалото се осъществява точно между полюсите, или с други думи - на всяко действие има равно по големина и противно по посока противодействие. Това, както е известно, е и един от законите на Нютон. Петият Херметичен Принцип описва Диханието на Вселената - Вдишване и Издишване в един непрекъснат вечен ритъм, където Космическото Махало никога не спира.
Ето как се проявява това
ДВИЖЕНИЕ НА МАХАЛОТО
в случая със самите богомили. Те се появяват в историята на човечеството, когато Махалото е отишло твърде далеч в посока на Мъжката енергия, в посока на безскрупулност, безкомпромисност, агресия, войни и животинска жестокост в ранното, „вълчето“ Средновековие. Богомилското Учение идва, за да задвижи Махалото в обратната посока с Женската Енергия, която носи, и макар че богомилите биват гонени, горени на клади и безжалостно избивани, те все пак успяват да посеят семената на „Равенството, Братството и Свободата“ чрез енергията на Любовта и с това да станат родоначалници и подбудители на Ренесанса в Европа. На този факт ще отделя специално внимание. След Ренесанса отново ще настъпят жестоки времена, за да стигнем до днешната епоха, в която безчовечността и жестокостта достигнаха своята кулминационната точка във Втората световна война. Не е случайно, че от известно време се заговори толкова много за настъпващите промени - смени се магнитната решетка на Земята, смени се и вибрацията на земната енергия с по-висока, на Земята беше изпратена и активирана Женската Енергия, за да стане възможен поредният преход към един нов Ренесанс, който ще се задвижи отново от Учението на Богомилите.
И макар че тези думи могат да прозвучат тук като финални, те са само указателни, а разказът за Богомилството продължава, защото то е онзи периодичен импулс от движението на Световното Махало, който съхранява Живота на планетата ни.
Достигнахме до момента, в който трябва да се занимаем и с човека или
КОЙ Е АДАМ?
Вече стана дума, че според богомилите неговото тяло е творение на Луцифер, а неговата Душа - от Бог. Когато говорим за Адам, трябва да направим уточнението за кой точно Адам става дума, от коя епоха, от кой цикъл на Сътворението. В случая ще говорим за последния Адам нашия непосредствен прародител, защото първият Адам, наречен Адам Кадмон, е нещо различно, той е първото Божествено творение, обхващащо Всемира. Адам на гръцки означава:
А=Анатоли (изток),
Д=Дюсис (запад),
А=Аргос (север)
и
М=Месемврия (юг),
или това се четирите посоки на Сътворението, целият Всемир. Така е представен в „Книга на Енох“.
А нашият прародител - земният Адам - е създаденият от Луцифер и бива изгонен от Райската Градина заради неспазване на забраната да не яде от „Дървото на Познанието“. Какво точно е научил Адам, ядейки от забранения плод ли? Научил е Егото - разделението на „аз“ и другите, т.е. дуализма. Така за Адам, и съответно за човечеството, започва ерата на Егото и страданията, които то носи.
Ето какво се разказва за Адам на земята в богомилското „Слово за Адам и Ева“ - попада Адам на земята и вече трябва сам да се справя с всичко, не може да разчита вече на Бог, трябва някак си сам да се прехранва и... Адам впряга два вола и започва да оре земята, но изведнъж пред него застава Сатаната и му каква: „Къде се намираш ти да ореш моята земя. Всичко тук е мое“, Адам мънка нещо, обяснява, но Сатаната е непреклонен и предлага на Адам договор - Адам ще може да оре земята свободно, но първо трябва да даде на Сатаната една „Записка“, в която пише:
„Който е господар на земята, негов ще бъда аз и всичката моя челяд“
Адам от зор се съгласява, дава записката и Сатаната я скрива под една каменна плоча на брега на река Йордан (!), оставя и две змии да я охраняват.... Така започва зависимостта на Адам/Човека от Сатаната. За официалната църква всеки договор с дявола е прегрешение, това е връзка между магията и ереста. Дори през 6-тия век се появява една легенда за наказания монах Теофил, който за да си възстанови загубената позиция, прави договор с Дявола и се отрича от Исус Христос.
За богомилите обаче тази „Записка“ има съвсем друго продължение и то е от огромно значение. Защо ли? Защото обяснява ролята на Исус Христос за спасението на човечеството. Има две версии за съдбата на „Записката“ - едната разказва как при кръщението си в река Йордан Исус Христос я намира под камъка, тя е отнесена в Ада, и после, при слизането на Исус там, е унищожена напълно.