За мен лично по-интересна е втората версия, според която Исус е кръстен точно на мястото, където е скрита „Записката“, той стъпва върху камъка и смазва змията, после скелетът й е открит под плочата, а на нея личи отпечатъка от крака на Исус Христос. С това „Записката“ е унищожена.
Може би предпочитам втората версия и защото тя е изобразена в рисунка от „Манасиевата хроника“, където цар Иван Александър е нарисуван между Исус Христос и летописеца Манасий, като Исус Христос е стъпил върху каменна плоча, под която се подава мъртвата змия.
Независимо от това коя версия би се предпочела, същността и на двете е, че Исус Христос унищожава напълно „Записката“, а това пък означава, че Исус Христос спасява човечеството два пъти - първо с унищожаването на „Записката“ Той избавя цялото човечество от дяволската зависимост, и втори път с кръстната си смърт го очиства от натрупаните дотогава грехове.
И така стигаме до въпроса за
КРЪЩЕНИЕТО.
Богомилите не признават кръщението с вода, защото се позовават на примера със самия Исус Христос. Истинското кръщение, казват те, е това, което се спуска върху Него отгоре - Духът! В Библията се казва, че в момента на кръщението на Исус от Йоан Кръстител небесата се отварят, появява се Гълъб и се чува глас от Небесата:
„Този е Моят възлюбен Син и в Него е Моето благоволение“
В този миг според богомилите Светият Дух се спуска от Висшите Сфери, „влиза“ в Исус Христос и това е същинското кръщение, тогава започва и Неговата Мисия - започва с освобождаването на човечеството от зависимостта от Сатаната. Затова богомилите признават само кръщението, при което посветен Богомил поставя ръцете си върху главата на кръщавания и така придава директно на седмата му чакра космическите вибрации на Светия Дух. Това те наричат „кръщение с Духа Святи“. Същият ритуал, наречен “consolamentum“ („утешение“), ще го видим по-късно и при катарите във Франция и тогава ще поговоря с повече подробности за него. А сега ето какво казва един от големите критици на богомилите - византиецът Евтимий Зигавин в своето антибогомилско произведение „Паноплия догматика“:
„Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа.“
След време богомилите приемат и кръщението с вода, но то може да се извършва само на зрял човек, никога на дете. Аргументите им идват отново от примера с Исус Христос. „Кога е бил кръстен Исус?“ - питат богомилите и отговарят - „В зряла възраст, когато е на 30 години“ и го прави по свое желание, като сам отива при Йоан Кръстител на река Йордан. Това е неговата свободна воля. „Какъв е смисълът да се кръщава невръстно дете - питат пак богомилите - което въобще не разбира какво се извършва с него, ами някой друг (кръстникът) отговаря вместо него „Отричам се“ на въпросите на свещеника: „Отричаш ли се от Сатаната“, тук липсва точно свободната воля“ - казват те. А целият смисъл на кръщението е в личното, осъзнато решение да се обречеш на Бог чрез кръщението си. Освен това никога не знаеш как ще се развие едно малко дете, ами ако стане престъпник, а то вече е кръстено - какъв е тогава смисълът от кръщението? Затова богомилите никога не кръщават деца, само зрели хора, които сами са заявили желание да бъдат кръстени и напълно осъзнават какво означава това за тях. Тук не мога да подмина и още един много съществен, детайл“ - в евангелието на Йоан няма описание на водното кръщение. Защо ли? Защото и според посветения Йоан Божествената същност на Христос няма нужда от водно кръщение. За да започне Неговата Мисия, достатъчен е само един начален тласък от Светия Дух, или както казва Йоан в (1:32):
„видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него“
Точно с кръщение с Духа започва и
РИТУАЛЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕ
при богомилите, за който вече споменах. След полагането на ръка върху главата на неофита за предаването на Духа Святи ритуалът продължава. Същият този Зигавин го е описал доста точно и педантично:
„После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух, като пеели молитвата „Отче наш“. Подир това кръщение те му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословутото посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му“.