Посветеният богомил получавал като знак жезъл и перо от паун, а на ръката си имал право да татуира двете елипси, пресечени под прав ъгъл.
Що се отнася до „предаденото му“ Зигавин пояснява:
„В своята по-нататъшна практика те (посветените богомили) не разкриват всичко, а се ръководят от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете“. „Свято нещо“ те наричали своята непокварена вяра, а „бисери“ — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. „Кучета и свине“ наричали нас - правоверните“.
Как се отнасят богомилите към останалите тайнства? Да започнем с
ПРИЧАСТИЕТО И ИЗПОВЕДТА.
Богомилите възприемат Причастието само и единствено в неговия духовен смисъл и никога в буквалния, т.е. в ядене на хляб и пиене на вино за пречистване от греховете. Те го приемат алегорично, защото за тях важни са думите на Христос (Йоан 6:47-51, 54-58):
„...който вярва в Мене, има живот вечен. Аз съм хлябът на живота.
Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
Аз съм живият хляб, слязъл от небето;
който яде от тоя хляб, ще живее вовеки “
* * *
„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
(с други думи - ставаме идентични)
Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
Този е хлябът, слязъл от небето.
Думите, що ви говоря, са Дух и Живот“
След като възприемат думите на Исус Христос изцяло алегорично - хлябът е изпратения от небето Дух - богомилите не вярват и в тайнството на „освещаването“ на хляба и виното от свещениците, защото те не са посветени и следователно не притежават силата да придадат на хляба и виното от Висшите Енергии. Това, което правят свещениците, е само имитация, фалш. По-късно, вече при катарите, ще се появи и още една „подробност“ във връзка с причастието - те ще кажат, че колкото и да било голямо тялото на Исус Христос, то отдавна вече щяло „да бъде изконсумирано“, но и на тази теория ще й дойде времето.
Така за богомилите хлябът е свръхестествен - това са Четирите Евангелия, а виното - Деянията на Апостолите.
Отношението им към „Изповедта“ следва думите на Яков, брата господен:
„Изповядвайте си греховете един на друг и молете се един за друг, за да оздравеете“.
По-специално е отношението им към
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ.
За богомилите има две „Тайни Вечери“ - едната е за Човека, а другата е за Вселената. И двете имат своя скрит, езотеричен смисъл - едната касае тайнството на посвещението, а другата - тайнството на вечното преобразование. В каноничната „Тайна вечеря“ те виждат само един помен - за да се отбележи пожертването на Христос за греховете на света. В тази връзка и отношението им към Юда се различава радикално от официалното. За богомилите Юда е посветен в Божествения план и изпълнява своята роля в него, а после се самоубива, защото знае, че Христос ще слезе в Ада и ще даде спасение на грешниците.
Богомилите не следват сляпо и формално нито един от ритуалите и тайнствата на църквата, защото влагат в тях много духовен и езотеричен смисъл. Такова е отношението им и към
ИКОНИТЕ И МОЩИТЕ НА СВЕТЦИТЕ.
Тях направо ги отричат, но това няма нищо общо с „иконоборството“ във Византия.
Въпросът с изображенията на Исус Христос има дълга история. Ще си позволя да кажа само няколко думи. В самото начало се е считало за кощунствено светотатство всяко човешко изображение на Христос. Единственото разрешено изображение на Исус, дори по времето на Тертулиан (бащата на латинската теология, живял 155-230 г.), е било алегоричното изображение на „Добрия Пастир“, който носи на раменете си загубилата се овца. През първите векове от н.е. е било смятано за отвратителен грях да се прави дори опит да бъде изобразен телесният вид на Христос. Епифаний (един от отците на църквата, който се е борил против ересите и особено против Ориген) отправя като обвинение към карпократийците опита им да представят Христос в телесен вид и нарича това идолопоклонничество. Едва след Константин се появяват първите опити за изображения. Ето един интересен детайл - император Александър Север имал в частния си параклис изображение на Христос сред останалите велики философи Питагор и Платон. Следователно в началото Христос е бил почитан като философ и адепт.