Богомилите не признават и поклонението пред мощите на светците, защото според тях те са само материя, а тя е творение на Сатаната.
След този кратък „преглед“ логично възниква и въпросът –
АМИ КРЪСТЪТ?
Кръстът според богомилите няма никакво значение, свързано с християнската вяра, защото в този контекст той е само един уред за мъчение, на него не се е извършила никаква мистика. Според тях да почиташ кръста е все едно „да почиташ въжето на обесилия се“. Христос е страдал духовно за Човечеството, а не физически, страдал е неговият Дух. Кръстът обаче си запазва за богомилите своя езотеричен смисъл и символ, който те почитат, и за който вече говорих.
Тогава какво означават за богомилите
МОЛИТВИТЕ?
Богомилите признават само една молитва - „Отче наш“,
защото тя е единствената молитва, излязла директно от устата на Исус Христос и директно завещана от Него. Наричат я „Свята Молитва“. Тя е „универсалната“ молитва, защото с нея се молят дори и Ангелите. Всички други молитви, според богомилите, са „празно многоглаголстване“. В молитвата „Отче наш“, в съответствие с разбирането си за хляба като небесен, богомилите променят само едно нещо в текста - вместо „хляба насъщний“, те казват - „хляба надсъщний“, т.е. Божествения хляб.
Отношението им към молитвата е много категорично - това е свещен акт, при който човек се обръща директно към Бога, или - в молитвата ти говориш на Бог, а в медитацията слушаш, какво Бог говори на теб. Това е Мистичният диалог и в него няма място за „излишни приказки“. С молитвата „Отче наш“ може да се обръщаш към Бог във всякакви ситуации. Посветените богомили задължително се молели с „Отче наш“ по седем пъти в денонощието - четири през деня и три през нощта.
По-късно Боян Мага съставя текста, който той и апостолите му използвали при посвещенията:
„Тялото, което носим, е сътворено от мрак, но душата ни, която го обитава, е първият човек - зародишът на светлината.
Първият човек, побеждавал в страната на мрака, ще победи и днес в смъртното тяло.
Живият Дух, осветил първия човек,
днес отново е наш Утешител.“
Също много категорично е отношението им и към
СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ.
Ако се вслушаме в обвиненията на църквата към богомилите, ще чуем, че те не признават „Стария Завет“. Но много по-добре е да проследим отношението на самите богомили. Те отричат оттам само това, което касае бога на „Стария Завет“ - Йехова. За тях той не е „Отеца“ на Христос, а Демиурга на Материалния свят. Исус никога и никъде не произнася името Йехова. Бог Отец на Исус Христос е Богът на Милосърдието и Той няма нищо общо с много отмъстителния Бог на евреите. Това е директно заявено и в „Проповедта на Планината“, когато Исус казва (Матей 5:38-39 43-44):
,, Слушали сте, че бе казано: ,,око за око и зъб за зъб“.
Аз пък ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата“
И пак там:
„Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си и мрази врага си“.
Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.
Тези думи променят „Божествения закон“ на Йехова, предаден на Мойсей. Е, така ли ще се противопоставя Исус Христос на Отец си, ако считаше Йехова за свой Баща. И така - „Господ Бог“ на евреите (Йехова) се отличава съществено от онази Божественост, която е изпратила Исус Христос да проповядва „радостната вест“, донасяйки спасение и мир за всички. Според богомилите Йехова и Отецът на Христос се противопоставят един на друг, както „материята на духа и нечистото - на чистото“, т.е. Богът на Новия Завет е „Добрият Бог“, а Богът на Стария Завет е „Лошият“. Ето и още малко от аргументите в тази посока - Исус казва:
„Никой не налива ново вино в стари съдове, тъй като се чупят, виното изтича и съдовете се съсипват, а новото вино го наливат в нови съдове, и тогава и едното, и другото се запазва“.
Тези, които са запознати с литературата на ранното християнство, може да възразят, че тази теория (за разликата между Йехова и Отеца на Исус Христос) е разработена преди богомилите от един от най-големите неоплатоници и посветени - Маркион, това е вярно, но пак ще се наложи да припомня, че познанието на посветените, какъвто е и Боян Мага, е винаги с един и същи източник.