И така - Учението на Исус Христос се разпространява като нравствено учение, проповядващо „Обичай Ближния си“. Това е нова система, която заменя Мойсеевия закон - „Око за око, зъб за зъб“ - със закона за Милосърдието. Точно в този смисъл го възприемат и разпространяват и богомилите. Затова те с право наричат себе си „истински християни“ и въобще нямат усещането, че сформират някаква секта.
Според богомилите Учението на Исус Христос има и още една много съществена особеност - то е отворено за абсолютно всички хора, никого не изключва, за разлика от затворения характер на еврейската религия, която е само за „избраните от Бога“, т.е. за евреите. За богомилите Слънцето свети еднакво за всички хора на земята.
Вече казах, че богомилите четат Библията иносказателно. Те знаят, че в нея има закодирани цели седем нива на познание, и ако отричат Йехова като „Отеца“, те приемат други книги от „Стария Завет“ - това са „Притчи Соломонови“, „Песен на Песните“, „Книгата на пророк Исая“, „Книгата на Йов“ и „Премъдрост Соломонова“.
Признават и много от апокрифната литература, особено „Книга на Енох“, защото разказаното там за неговото „пътуване до Седмото Небе“ напълно отговаря на тяхното разбиране за тайните на света и слизането на земята, за строежа на Божествената реалност - седем небесни нива; човекът е създаден от седем елемента и има две естества - едното видимо - смъртното, и другото невидимо - безсмъртното.
Имат и още едно любимо четиво - „Видение Исаево“, където Духът на Исай, подобно на Енох, се възнася в Небесата като оставя долу тялото си, следват описания от Седмото Небе, където Господ е седнал отдясно на Всевишния и невидим Бог, него Исай не успял да види. В самото начало вече стана дума за непознаваемостта на Висшата Същност и за това, че боговете са тези, които прилагат и осъществяват замисъла на Всевишния. Точно тази тема се разработва във „Видение Исаево“. Исай не успял да види Всевишния, но видял и прочел много книги, в които били описани всички дела на тоя свят и „нищо не останало скрито от небесата“, говори се и за двувластието в сегашния свят, но и че ще има Второ Пришествие, което да сложи край на „царството на Сатаната“... Все теми, които особено занимават богомилите, и които вече бяха обсъдени.
Темите за сътворението на Света от Сатаната, който извадил шепа земя от Морето, пък са изложени в друга любима книга на богомилите - „Тивериадското море“. За настолната им „Тайната книга на Йоан“ също вече стана дума.
Богомилите не остават безкритични и към „Новия Завет“. Те приемат главно „Евангелието на Йоан“, то става нещо като втората тяхна настолна книга, при всяка молитва или посвещение задължително се чете:
,,В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“
Това отношение към Евангелието на Йоан не е просто, защото Йоан е любимецът на Исус, а защото като посветен той най-точно изразява същността на Христовото Учение. Богомилите четат и почитат Йоан и не харесват Петър, защото предава Исус. В това им отношение е вплетена идеята за тайната „Църква на Йоан“, където те възприемат Йоан като основател на езотеричната, „вътрешната църква“, а Петър - на „външната“, на църквата за пред света.
Има и още една съществена причина да поставят по важност другите три евангелия - на Марк, Матей и Лука - след това на Йоан - защото и в трите се говори много за детството на Исус Христос и се прави опит да се докаже Негово родство с цар Давид, т.е. че Исус е от „Давидовото коляно“ - както Давид и Той е роден във Витлеем, откъдето според Писанието ще дойде Спасителят. Тези внушения се правят, за да се създаде „приемственост“ между Стария и Новия Завет, а богомилите не приемат това. В Евангелието на Йоан не се говори нищо за детството на Исус, защото според него Той има Божествен произход.
Богомилите приемат едно друго апокрифно евангелие - „Детство Исусово“, известно още като „Томино Евангелие“, където се разказва за детството на Исус, но по много неочакван от канонична гледна точка начин. Там се говори за това, че още като малък Исус проявява всички Божествени качества, които ще видим след това в действията и на зрелия мъж. Малкият Исус е описан като едно доста палаво и своенравно дете, което когато го нагрубят или направят нещо нередно другите деца, той проклина виновника и това дете или умира, или нещо неприятно му се случва, или пък обратното - негово другарче пада от едно дърво, удря се лошо и умира, но малкият Исус го съживява, точно както ще постъпи и Христос след време с Лазар. Родителите на другите деца молят Йосиф да си прибере „палавника“, защото децата им страдат или ги е страх от Него и т.н., но важното в случая е друго - в това Евангелие се подчертава, че още в детето Исус се проявява неговата Божественост, има и дуализъм - между доброта и суровост.