„ВСЕОБЩО СВЕЩЕНИЧЕСТВО“.
Какво означава това ли? Това означава, че всеки човек - мъж или жена - може да общува директно с Бога без необходимостта от посредничеството на свещениците. Всеки човек - служител на Бога!!! Как е възможно ли? Според богомилите това е напълно възможно, ако човек „опознае себе си“ - тогава ще осъзнае и своя Божествен произход, а оттам и Божествените си способности, завещани му още от Сътворението, тогава той ще може свободно и директно да контактува със своя Създател, без да се моли и разчита на посредничество. Тази постановка води и към разбирането, че не е нужна и църква, в която да се моли човек - Бог е навсякъде, във всяко нещо, следователно навсякъде и по всяко време човек може да се моли и да контактува с Бог. Това разбиране е внушено и от самия Исус Христос, който е казал, че където има двама души, събрани в Негово име, Той е там с тях. Това е Църквата! Ето какво казва Той и в „Евангелието на Мария“ (9):
„Не създавайте правила отвъд онова, което Аз ви определих....и не правете закони, както прави управника, за да не бъдете сковани от тях.“
Така за богомилите църквата може да е навсякъде, за тях тя е „събор на поканени на трапезата на Бог“. Сега вече става напълно ясно защо официалната църква ще „скочи“ толкова яростно срещу богомилите.
За да постигне обаче контакт с Божественото, човек трябва да подходи с нужното Смирение... или както казва Исус Христос на учениците си, след като повикал при себе си едно дете (Матей 18:3-5):
„... истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема“.
Интересно е как тълкуват тези думи богомилите - със сигурност не като някакво вдетиняване, или както често го обяснява църквата - като търсене на духовна чистота. „Духовна чистота“ добре, но има и още нещо. Какво прави детето - то предимно играе, забавлява се, радва се на живота, за него няма невъзможни неща, то лети във висините с въображението си, превръща се на всичко, което пожелае, защото детето нехае за земните правила на възрастните, за ограниченията на разума, за житейските проблеми - какво ще яде, къде ще спи, какво ще облече и т.н. - то знае, че си има родител, който ще се погрижи за всичко, от което то има нужда, и ще му го осигури точно, когато има нужда... за него остава само да обича родителя си. Това, според богомилите, се иска и от човека - да обича своя родител - Бог - да вярва в Него, а останалото Бог сам ще му го осигури, когато се налага. Така че „да живееш като дете“ означава, освен духовна чистота, и да обичаш без условия, да се радваш на живота.
В цитираните думи на Христос става дума и за „смирение“. Веднага се налага уточнението, че когато говорят за „Смирение“, богомилите не разбират „Примирение“, защото от един момент нататък те дори открито ще заговорят и против царя, и против църквата.
Позицията им против насилието на държавата и църквата не ги освобождава обаче от техния граждански дълг - богомилите си плащат данъците, но отказват да участват във войните... с малки изключения - като по времето на цар Самуил, който е бил много благосклонен към тях, може би и под влияние на майка си Хрипсиме, която е била павликянка, после участват и в походите на цар Калоян и на цар Иван Асен II, но за това ще стане дума специално. Категоричен е обаче отказът на богомилите за всякакво пряко участие и заемане на каквито и да е постове, длъжности и служби. Това е тяхната Свобода от зависимости.
Но богомилите не са и изолирани отшелници. Те живеят сред хората и за тях трудът е култ. Те са вегетарианци и трезвеници, но си позволяват да ядат риба, защото рибата не се размножава с полов акт (това е съществен аргумент, тъй като е свързан с въпроса за обмяната на енергиите, и освен това няма „затваряне“ на никаква душа), не са и аскетици - те не виждат защо трябва да измъчваш и тормозиш тялото си, за да освободиш Душата си; след като ти е дадено и тяло (освен душа), ти трябва да се грижиш то да е здраво и да е добре, но без излишества!, защото много по-важна е грижата за душата чрез праведен живот - думи, мисли и действия - да я „поддържаш чиста“, тогава и тялото ще бъде „одухотворено“.
Уникалното в Християнството е акцентът върху общността, а не върху индивида (както е в Хиндуизма или Будизма). Богомилите напълно прегръщат тази идея и благодарение на убеждението си, че най-прекият път към издигане и освобождаване на Душата е взаимопомощта и грижата за другите, постигат неща, които удивляват с новаторството си - те стават първите, които правят болници, където да изолират болните и да се грижат за тях, грижите им изхождат от природосъобразния им начин на живот, който облагородява душата, защото я поставя в синхрон с Природата, а оттам и с Висшите Сили, които движат материалния свят. Богомилите разчитат на тези Сили, те са отлични познавачи на лековитите свойства на растенията (да припомня само за Вотан и ботаниката, и Боян Мага) и не само това - в лечебните си практики те се грижат за възстановяване на цялостния енергиен баланс на организма нещо близко до съвременната холистична медицина(!)... Не мога да подмина и още една характерна за медицинска им практика особеност - съобразяването на лечебните им практики със звездите, те са добри астролози. Не ми е известно богомилите да са знаели Хипократовата клетва, но тя завършва с думите, че „който не може да чете по звездите, не може да лекува“(!), ето, че богомилите го правят. Лекари сред тях са основно жените. Голямо значение са отдавали богомилите и на психотерапията, т. е. на лечението на Душата, особено от Страха (страха от Ада, от Злото и от Смъртта), с този вид лечение се заемат посветените/съвършените сред тях.