Голямо значение отдават и на образованието, и то във времето на обща безпросветност. Тяхното образование е оригинално и новаторско - наблюдават децата от съвсем малки и организират училища, където да развиват индивидуалните им качества и способности, т.е. съобразяват се с тяхната уникалност, а не преподават едни и същи неща на всички..., не измъчват детето, родено да рисува например, с досадната за него математика, за математиката си има други деца и т.н. С тази задача - да следят детето - са натоварени отново жените, те трябва от най-ранна възраст да открият неговите наклонности, така богомилите успяват максимално да развиват способностите на всяко дете и то да бъде полезно на общността с най-доброто от себе си. Нямам точни сведения, но мисля, че богомилите са едни от първите, ако не и първите, които полагат специални грижи за сакатите. Пренеси се, драги читателю, само за миг в Средновековието, спомни си и рисунките, които сигурно си виждал на сакати хора от онова време, спомни си, че те са били гонени и изолирани, изхвърляни, забравяни, а дори и съзнателно избивани, за да не пречат и да не „подяждат“ здравите. А богомилите събират помощи за тях(!!!) Здравите имат свободата и правото да се трудят, а излишествата се разпределят солидарно (нещо като „данъчната система“ на българите, помниш ли я?) - няма бедни, няма просия, няма егоизъм. Невероятно ли звучи? Или като мечта за едно идеално общество? Така е, но точно такова общество са искали да построят богомилите...., още в Средновековието(!), такава е била и Божествената им Мисия - да създадат държава от нов тип... Не са успели, защото са останали неразбрани и са били гонени и избивани..., но все пак имат и успехи - в Тулуза(!), ще стане дума за това.
Всички в Богомилската общност са равни, никой не е над другите, начело е така нереченият Дедец - той е висшият посветен и е по-скоро нещо като „старши“, отколкото началник, но е равен по права с всички останали, авторитетът му се крепи само и единствено на личните му качества на съвършен, т.е. на духовната му сила. Съвършените наричали себе си „небесни жители“, защото като Христос и те били „в този свят, но не от този свят“. Единствената разлика между обикновения член на Богомилската общност и посветения/съвършения е изискването за безбрачие на посветения, за да не го отклоняват семейните задължения и грижите за децата от духовните му занимания и обязаности. За посветените Исус Христос казва (Матей 19:12):
„...защото има скопци, родени тъй от майчината утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може да възприеме, нека възприеме“.
За всички останали бракът е разрешен, но и той е напълно освободен от всякакво насилие и вмешателство - било от роднини, от църквата или държавата. Решението се взема само от младоженеца и младоженката, защото единственото условие за брак е - да присъства тайнството на Любовта. Аналогично е и при развода, който също е допустим при богомилите - той се прави по взаимно съгласие без необходимост от разрешения от някаква институция. Свободата на личността е пълна.
И не само на личността, но и на етносите и народностите - всички са равни. Богомилите уважават всички народи, защото знаят, че всеки народ си има Мисия, различните народи са като различните части на тялото, или като различните органи - не може без нито един от тях. Родолюбието им изхожда от разбирането, че там, където са родени, е мястото на тяхната мисия.