Така достигаме до най-силното оръжие на богомилите, онова, което ще накара хората от всички слоеве да ги заобичат и уважават и Учението им да се разпространи невероятно бързо –
ЧИСТ ЖИВОТ И ЛИЧЕН ПРИМЕР.
Скоро ще стане ясно, че и най-заклетите врагове на богомилите признават етично-моралните им качества - честност, безкористност, истина. Вярно е, че те никога не са изкушени от власт и пари, но това не е „случаен“ факт, а произлиза от общата им философия. Богомилите никога не разчитат на материални „патерици“, за да успяват да вършат нещо - те се грижат да развиват естествените способности на човека и достигат до положение, при което могат да контролират първо себе си, а после да владеят и Силите на Сътворението - да творят „чудеса“. Това, съчетано с безукорен личен пример, ги превръща в съвършения, идеалния представител на Петата Раса - какво повече да се иска от човека? Те живеят в хармония с Божествените закони, защото добре ги познават и знаят как да ги използват, така постигат необходимата свобода, за да не се забъркват във властови борби и да „замърсяват“ аурите си. Тяхното водачество произтича не от някаква измислена земна йерархия, а от Духовната сила, от доказани способности и личен пример.
Личният пример при богомилите е ключов и няма нищо общо с принципа - „не ме гледай какво върша, а ме слушай какво ти говоря“. Те прилагат точно обратния принцип - „гледай ме какво правя, и ако ти харесва, послушай и какво имам да ти кажа“.
Като стожери на Любовта те наистина обичат ближния си и това е в основата на Братството; те не поставят никого по-високо или по-ниско - това е Равенството, те уважават правото на избор на всеки - това е Свободата.
Заради тези си високо морални качества и принципи на живот Богомилството е наречено „РЕЛИГИЯ НА ЛЮБОВТА“, това е прилагането на дело на Христовото Учение в неговия автентичен, чист вид и в това няма нищо еретическо.
Както са опростени вярванията и молитвите на богомилите, така и службите им са изчистени от всякаква помпозност и показност. Те завършват винаги е думите:
„Словото на Живота да опазим!“
И тези думи, драги читателю, не са финални, защото сега ще се върнем отново при Боян Мага в
ПРЕСЛАВ ПРЕЗ 928 ГОДИНА.
Помниш, че в подземието на църквата „Св. Параскева“ се събират при Боян Мага седем души. Стана вече дума и кои са те и защо са се събрали. Сега нека да обясня нещо важно за това коя е Св. Параскева, защото тя ще се превърне в своеобразен символ-водач за движението на богомилите, символ-водач, който ще се съхрани чак до превземането на последната крепост на катарите в Монсегюр.
Добре познаващите църковната история знаят, че в православния календар има три светици с това име: Св. Преподобномъченица Параскева, Св. Великомъченица Параскева и Св. Петка Българска, също известна като Параскева. И трите светици са родени в ден петък, оттам и името Параскева (от „Параскеви“, което на гръцки е „петък“). Св. Петка Българска обаче живее през единадесетия век, т.е. доста след описваните събития. Невъзможно е да се реши коя точно от другите две светици е била патрон на храма в Преслав, но която и да е от тях в случая няма голямо значение, защото съдбите и на двете са много сходни, а точно те ни интересуват в момента.
Едната (Св. Преподобномъченица Параскева) е римлянка и живее по времето на император Антоний (138-161), който заради християнската й вяра заповядал да я измъчват, като я хвърлят в котел с кипящ катран. Тя останала невредима, но в очите на императора, който лично присъствал на мъчението, попаднали пръски от катрана и той ослепял, тогава мъченицата му помогнала и му върнала зрението. По-късно обаче била съсечена с меч.
Св. Великомъченица Параскева пък живяла в края на 2-рия и началото на 3-тия век в град Икония, Мала Азия, родила се в семейство на християни и от малка приела християнската вяра. За вярата си и тя била подложена на мъчения, било заповядано да бъде изгорена жива на кладата..., но пламъците въобще не я опалили, а изгорили онези, които се опитали да подсилят огъня. И тя по-късно била посечена с меч.
Сега, ето защо разказах историите им - защото първо и двете светици са жени, а знаете вече какво е отношението на богомилите към жените и Женската Енергия, и второ, защото и в двата случая става въпрос за „чудо“ - не ги гори огън(!). За църквата това е резултат от Божията намеса, а за богомилите означава, че и двете са от ранга на висшите посветени, и двете владеят енергиите...това, което ще правят и посветените богомили (специално ще се спра на историята с Василий Врач и последните защитници на Монсегюр).