КАКВО ОЗНАЧАВА ДУАЛИСТИЧНО УЧЕНИЕ
По определение дуализъм означава изповядване на две божества, които еднакво се почитат или просто казано - двубожие. Двете божества са независими едно от друго - това са двете начала - материя и дух, добро и зло и т.н. Самата дума е от латински - „dualis“ - и означава двойствен. Според богомилите съществува един върховен Бог, но след него са две същества - първородният Сатанаил, творецът и владетелят на материалния свят и Христос - на духовния свят. Богомилите почитат само единия бог - добродетелния.
Да, има много и доста по-рано появили се дуалистични течения, и най-големите и най-влиятелните от тях преминават и през България и несъмнено остават следи. Да направим един бърз преглед.
Като говорим за дуализъм, може да се върнем назад още във времето на Орфей, при него дуализмът е съвсем конкретен - между божествената душа и материалното тяло. Божествената душа или искра е затворена в тялото и трябва да бъде освободена оттам чрез специални пречистващи ритуали, молитви и химни. Тези вярвания на траките като наши предшественици остават една много добра основа, подготвят почвата за последвалите ги дуалистични вярвания, които проникват по нашите земи.
Апостолското християнство прониква много рано по българските земи - известно е, че оттук преминават Св. Андрей (по брега на Черно море и Варна на път за Кримския полуостров) и Апостол Ерм, който създава християнски общности в Пловдив (той е считан за божествения покровител на Пловдив), а също така и Апостол Павел. Те посяват първите семена.
Ранното християнство, или апостолското християнство доста се отличава от официалния църковен канон и то точно по едни от най-щекотливите въпроси - за прераждането и кармата, които присъстват в оригиналното учение на Исус Христос, но ги няма в официалния канон. Това ще стане пределно ясно, когато приведа цитати от „Тайната книга на Йоан“, едно от така наречените апокрифни евангелия, което разкрива какво е говорил самият Исус Христос на най-близките си ученици (Йоан е безспорния му любимец, заедно е Юда!), разликата е популярните Му проповеди сред хората е съществена - на хората Той говори е притчи, а на учениците си разкрива окултната същност на учението си. Това е и учението, което след Христос проповядват и неговите апостоли по време на мисиите си.
След това идват Неоплатониците. Един от най-видните неоплатоници - Ориген - в своите над 6000 съчинения (незначителна част само е оцеляла) много успешно приспособява теорията на Платон (за единството на света, за света на Идеите и техните отражения на земята и за Абсолютната идея на Доброто) към християнското учение и то в най-съществената му част - теорията за кармата и прераждането. И Ориген, точно както и Платон, смята, че душата се преражда многократно, за да се усъвършенства, преди да се придвижи нагоре към висшите сфери и накрая да се слее с Божествената Реалност на Висшето Добро. Така отново се заговаря за разделението между душа и тяло. Ориген е човекът, който пръв нарича Исус Христос „Богочовек“ и го обосновава (ще разгледам това в следващата глава), и пак той нарича за пръв път Дева Мария - „Богородица“. Това се възприема и остава до ден днешен в официалния канон. В началото в канона присъства и теорията за прераждането и кармата, те биват изхвърлени доста по-късно, за което също ще стане дума.
В България прониква и Манихейството. Мани живее през 3-тия век (роден е в 216 година в гр. Мардину, днешен Ирак и умира през 275 година). Наричат го пророка от Вавилон, където той основно проповядва. Мани създава учение, което много успешно съчетава Зороастризма и Християнството. В Зороастризма има класически дуализъм - две напълно противоположни божества - Ариман - Бог на Разрушението и Ормазд - Добродетелния Бог. Те са съответно първородният и вторият син на върховното божество - Ахура Мазда. Приликите с християнството са очевидни, и в Зороастризма има Рай, наричан „Къща на Песните“, и Ад, наричан „Къща на лошите Мисли“!, има и Чистилище, което е междинното звено. Мани довежда този зороастрийски дуализъм до един по-краен вариант - всичко в живота е борба между Силите на Светлината и Силите на Тъмнината. Те се редуват като господстващи три пъти, последната им битка, според Мани, ще се състои след 1468 години (как точно го е определил нямам представа), и тогава ще настане царството на Светлината с последното пришествие на Христос и съответно - Страшният съд. В това се съдържа необходимата доза оптимизъм за бъдещето. В учението на Мани има още един важен момент, който ни касае - за него Исус Христос е само Бог. Този елемент ще го видим и при богомилите. Само че в манихейството Исус Христос няма тази изключителна роля, която има за богомилите като единствения Спасител. Манихейството става изключително популярно, навлиза в почти всички слоеве на обществото и благодарение на способността си да се приспособява към местните вярвания и до голяма степен да ги абсорбира, то се разпространява невероятно бързо - отначало в Западна Европа и после достига чак до Китай на изток. Естествено, че при „похода“ си на запад манихейството преминава и през нашите земи. Реакцията срещу него от официалната църква е изключително яростна, Мани не само е отречен и заклеймен, но и краят му е ужасен - той е одран жив и кожата му напълнена със слама, след което е изгорен публично на площада във Вавилон.