Выбрать главу

Време е вече да кажа накратко и

КОИ СА АПОСТОЛИТЕ.

Ще започна с поп Богомил, въпреки че за него се знае много малко. Рожденото му име е Иеремия. Той безспорно е дясната ръка на Боян Мага, той е човекът, който основно „вербува“ нови ученици, защото е постоянно сред хората, до самия си край той си остава през­витер (свещеник) в официалната църква, следвайки правилото да не дава външен израз на вътрешната си вяра. Поп Богомил много рядко се спира на едно място за дълго, той е неуморим, пътува почти по­стоянно, вече споменах - цяла Италия и Франция, отива до Рига, до Кападокия, стига чак до Индия (!), пак по данни от проф. Николай Райнов поп Богомил пише усилено свещени текстове, пише наставле­ния, пише ги на символичен език и на древния Ватански. Автор е на 29 легенди, сред тях: „Ходене на Богородица по мъките“, „Виденията на Йоан Кръстител“, „Повест за Чашата“ и др. Дейността му е точно апостолска и просветителска. Според окултната теория той е третият в редицата на прераждания: Йоан Богослов - Ориген - поп Богомил.

Повече се знае за патриарх Стефан. Малко след първата си оби­колка из западна Европа, Боян Мага лично го изпраща във Венеция. Патриарх Стефан очевидно приема възложената му мисия изключи­телно отговорно, защото напуска патриаршеския престол в Преслав и заминава за Венеция, където основава първия Богомилски център, който после прераства в, Дървата Богомилска Църква“ в западна Ев­ропа, и точно като такава тя е спомената в летописите на Ватикана. Той става известен като патриарх Стефан Венецианец, умира само година по-късно през 929 година в Италия и е погребан в Рим.

На овакантения патриаршески престол в Преслав сяда Даниил, тих и почти незабележим в началото, но вече като патри­арх, той ни най-малко не симпатизира на богомилите, а се пре­връща в техен враг (за това по-късно).

Като че ли най-много информация има за Гавриил Лесновски. Той е роден в село Осиче, Паланешко - Македония, произхожда от богато семейство на българи, получил много добро образование. Негова е основно заслугата за разпространението на Богомилско­то Учение в цяла Македония. Там Гавриил Лесновски, по примера на Св. Иван Рилски, основава манастир, събира монаси и според официалната версия става отшелник за цели 30 години, след което се връща в манастира си и умира там. Точно тези отшелнически го­дини са годините на неговата апостолска Богомилска мисия, защото пещерата, в която се е усамотил, става мястото, където „много на­род диреше утеха и наставление“. Манастирът му съществува и до днес -„Лесновския манастир“ - само на стотина километра от Кюс­тендил близо до днешния град Кратово в Македония. Асеновци на времето пренесли мощите му в Търново, но след турското робство следите им се губят. За него пише и Отец Паисий:

„Свети Гавриил Лесновски, живял в Лесновската пус­тиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на бога

Гавриил Лесновски е канонизиран от православната църква, която очевидно не е знаела за богомилската му дейност...но, ето че и богомилите, по една ирония на съдбата, имат своя канонизиран светец.

За Симеон Антипа се знае най-вече като за един прекрасен книжовник и художник - иконописец и миниатюрист. Той единствен е нарисувал образите на Боян Мага и поп Богомил. Според данните на проф. Николай Райнов той е оставил забележително литературно наследство, в което описва точно мисиите на богомилите от периода 928 до 960 година - „История на Милостта Божия“, както и единственото цялостно и последователно описание на Богомилското учение - „Теория на Милостта Божия“. Тази книга през 1564 година е преведена на латински под заглавие „Теорията“. Самият Симеон Антипа е отговарял за центровете във Виена, Полша и Рига.

Василий Византиец познава Боян Мага още от Магнаурската школа и са приятели, произходът му е от Мала Азия, но поради продължителното му пребиваване във Византийския двор като управител на императорския двор при Константин VII Багренородни той бива наречен Византиец. Район на него­вата апостолска дейност са главно островите Малта и Кипър, както и християнските центрове в северна Африка и главно Александрия. Василий Византиец не е написал нищо, но е за­помнен като „изцяло отдаден на движението“.

За двамата сирийци, които присъствали на първото посве­щение, няма данни никъде.

Споменават се и още имена - Никита Странник, Светомир Македонец, Петър Осоговски (автор на Богомилската астроло­гия), Теодор Преславец, но характерът на дейността им е такава, че както имената им вероятно са тези, които приемат след пос­вещението си (подобно на Михаил Унгарец), така и дейността им остава забулена в тайна.