Време е вече да кажа накратко и
КОИ СА АПОСТОЛИТЕ.
Ще започна с поп Богомил, въпреки че за него се знае много малко. Рожденото му име е Иеремия. Той безспорно е дясната ръка на Боян Мага, той е човекът, който основно „вербува“ нови ученици, защото е постоянно сред хората, до самия си край той си остава презвитер (свещеник) в официалната църква, следвайки правилото да не дава външен израз на вътрешната си вяра. Поп Богомил много рядко се спира на едно място за дълго, той е неуморим, пътува почти постоянно, вече споменах - цяла Италия и Франция, отива до Рига, до Кападокия, стига чак до Индия (!), пак по данни от проф. Николай Райнов поп Богомил пише усилено свещени текстове, пише наставления, пише ги на символичен език и на древния Ватански. Автор е на 29 легенди, сред тях: „Ходене на Богородица по мъките“, „Виденията на Йоан Кръстител“, „Повест за Чашата“ и др. Дейността му е точно апостолска и просветителска. Според окултната теория той е третият в редицата на прераждания: Йоан Богослов - Ориген - поп Богомил.
Повече се знае за патриарх Стефан. Малко след първата си обиколка из западна Европа, Боян Мага лично го изпраща във Венеция. Патриарх Стефан очевидно приема възложената му мисия изключително отговорно, защото напуска патриаршеския престол в Преслав и заминава за Венеция, където основава първия Богомилски център, който после прераства в, Дървата Богомилска Църква“ в западна Европа, и точно като такава тя е спомената в летописите на Ватикана. Той става известен като патриарх Стефан Венецианец, умира само година по-късно през 929 година в Италия и е погребан в Рим.
На овакантения патриаршески престол в Преслав сяда Даниил, тих и почти незабележим в началото, но вече като патриарх, той ни най-малко не симпатизира на богомилите, а се превръща в техен враг (за това по-късно).
Като че ли най-много информация има за Гавриил Лесновски. Той е роден в село Осиче, Паланешко - Македония, произхожда от богато семейство на българи, получил много добро образование. Негова е основно заслугата за разпространението на Богомилското Учение в цяла Македония. Там Гавриил Лесновски, по примера на Св. Иван Рилски, основава манастир, събира монаси и според официалната версия става отшелник за цели 30 години, след което се връща в манастира си и умира там. Точно тези отшелнически години са годините на неговата апостолска Богомилска мисия, защото пещерата, в която се е усамотил, става мястото, където „много народ диреше утеха и наставление“. Манастирът му съществува и до днес -„Лесновския манастир“ - само на стотина километра от Кюстендил близо до днешния град Кратово в Македония. Асеновци на времето пренесли мощите му в Търново, но след турското робство следите им се губят. За него пише и Отец Паисий:
„Свети Гавриил Лесновски, живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на бога
Гавриил Лесновски е канонизиран от православната църква, която очевидно не е знаела за богомилската му дейност...но, ето че и богомилите, по една ирония на съдбата, имат своя канонизиран светец.
За Симеон Антипа се знае най-вече като за един прекрасен книжовник и художник - иконописец и миниатюрист. Той единствен е нарисувал образите на Боян Мага и поп Богомил. Според данните на проф. Николай Райнов той е оставил забележително литературно наследство, в което описва точно мисиите на богомилите от периода 928 до 960 година - „История на Милостта Божия“, както и единственото цялостно и последователно описание на Богомилското учение - „Теория на Милостта Божия“. Тази книга през 1564 година е преведена на латински под заглавие „Теорията“. Самият Симеон Антипа е отговарял за центровете във Виена, Полша и Рига.
Василий Византиец познава Боян Мага още от Магнаурската школа и са приятели, произходът му е от Мала Азия, но поради продължителното му пребиваване във Византийския двор като управител на императорския двор при Константин VII Багренородни той бива наречен Византиец. Район на неговата апостолска дейност са главно островите Малта и Кипър, както и християнските центрове в северна Африка и главно Александрия. Василий Византиец не е написал нищо, но е запомнен като „изцяло отдаден на движението“.
За двамата сирийци, които присъствали на първото посвещение, няма данни никъде.
Споменават се и още имена - Никита Странник, Светомир Македонец, Петър Осоговски (автор на Богомилската астрология), Теодор Преславец, но характерът на дейността им е такава, че както имената им вероятно са тези, които приемат след посвещението си (подобно на Михаил Унгарец), така и дейността им остава забулена в тайна.