Безспорен факт е обаче, че първите тридесет години от появата на Богомилското учение са време на небивала активна апостолска дейност, установяват се не само множество Богомилски центрове в България и западна Европа. Тайно или на принципа „от уста на ухо“ се разпространяват езотеричните писания на Боян Мага, който (по данни пак от Николай Райнов) е автор на 18 легенди и още много произведения като „Космогония“, „Мистика“, „Езотерика“, „Символика“, „Апокалиптика“ и други, както и книгите на останалите апостоли. За кратко време Богомилското Учение прониква сред всички слоеве на обществото, включително духовенството, царския двор в Преслав и дори в двореца в Константинопол. Така благодарение на дейността на богомилите 10-ти век става векът на България, защото тук се оформя духовият център на Европа. Причината ли? Тя се крие не само в изключителните лични качества на Боян Мага и апостолите му и тяхната забележителна активност, но и в това, че Богомилското Учение напълно се синхронизира с онези вътрешни, скрити в подсъзнанието на човека пориви за
истина, справедливост, свобода, достойнство и любов, а това са сили, които лесно могат да бъдат отключени поради връзката на ДНК-то на всеки човек с Божествените Енергии.
Може би е добре да поясня това малко повече - нашето ДНК се състои от 12(!), а не от 2 нишки. Науката до този момент познава само две, така наречените „биологични“ или „наследствени“. Това са нишките, които носят информацията от нашите биологични родители. Има обаче още цели десет, които науката засега не познава (германски учени съобщиха, че са видели „сянката“ на трета нишка, но...само толкова). От тези 10 нишки, две са „кармичните“, те са носителите на цялата кармична информация, други две са нашата връзка с магнитната решетка на Земята, две ни свързват с Деветия енергиен коридор на нашата Галактика и т.н. Известно е колко много информация могат да извлекат учените само от двете нишки, които познават..., а сега да си представим колко още информация е кодирана в останалите десет! И това във всяка една клетка от нашия организъм. Това имах предвид като казах, че чрез нашето ДНК могат да бъдат отключени неподозирани сили във всеки от нас, въпросът е да „натиснеш“ верния бутон...точно това прави учението на Боян Мага. . .и го прави, когато Европа в края на хилядолетието е потънала в бедност, мизерия, глад, епидемии, безправие и произвол.
Но да се върнем на нашата история. Когато говоря за бързото разпространение на Богомилското Учение, в мен натрапчиво възниква един въпрос, който си го задавах много дълго време, вярвам, че ще заинтригува и теб, читателю –
ЗАЩО БОГОМИЛИТЕ ТРЪГВАТ ПЪРВО НА ЗАПАД?
Защо не тръгват първо към Русия е повече от ясно - защото Русия още не е покръстена, княз Владимир ще извърши това чак в края на десетия век...И така защо на запад? Нали там е царството на Ватикана, разкол между източната и западната църква още няма и папата е много мощен в западна Европа, според данни от онова време той владее почти една трета от цялата й територия, всички на запад му се кланят, всеки слуша само какво ще каже папата...тогава на какво разчитат богомилските мисионери? Отговорът се появи изведнъж, но след като през ръцете ми минаха уж „случайно“ много и най-различни източници. Ще ги изложа сега хронологически, защото смятам, че са изключително съществени.
И така... започвам с „Баварските хроники“ на Авентин (Johannes Aventinus - 1477- 1534). Кой е Авентин ли? Той е баварският Паисий, а на запад го знаят като „баварския Херодот“. Получил прекрасно за времето си образование във Виена, Краков и Париж, той постъпва на служба при баварския дук Уилиям IV, който през 1517 година го назначава като „официален баварски историк“ и му поръчва да напише историята на страната. Резултатът е - пълна история на Бавария: “Annales Bojorum“.Toвa е мащабен труд в седем тома и обхваща историята от „най-ранни времена“ до 1460 година и съдържа изследванията му за историята на баварците, както и списък на Тевтонските крале още от Големия Потоп. Нейната сбита версия се нарича “Bayerische Chronik“ („Баварски Хроники“). В тази история Авентин говори за родството между баварци и българи, те са нещо като първи братовчеди и имат обща родина - Туле - това е свещената арийска страна. По-нататък той споменава нещо изключително интересно - баварци и българи предприели две големи преселения от Индия през Армения - едното е през 3-тия век пр. н.е., а второто е през 1-вия век пр. н.е. Баварците се спрели там, където са и досега, а българите продължили „и по-нататък“. За второто преселение Авентин е дори още по-конкретен, той казва така: