Времената са динамични, появяват се много и най-различни религиозни теории, течения и вярвания (нещо подобно на днешните партии). Едни от тях са по-жизнени и гъвкави, други се появяват и бързо изчезват, едни оказват силно влияние, други си заминават без много, много да ги забележат, едни са много оригинални, други заимстват и копират или направо се препокриват едни с други и т.н.
В България прониква и много разнородна литература, особено в първите години след приемането на християнството (вече стана дума за това). В тази атмосфера за официалната власт, а и за самата църква, става доста трудно, ако не и невъзможно, да се ориентира във всяко ново течение, какво остава за способността й да ги разграничава едно от друго. Резултатът е ясен - всички те са „ереси“, или са „манихей“, т.е. - стандартизират се, стереотипизират се, оприличават се или се приравняват едно с друго. Така че това което се случва с Богомилското Учение при появата му в България, съвсем не е нещо ново, нито е изолирано явление, а типично отношение и поведение на официалната църква, напълно в синхрон със западните „тенденции“ и напълно в духа на времето. Богомилското Учение попада точно в този „микс“ от течения, които според църквата трябва да бъдат изобличени, опровергани и в крайна сметка унищожени като ереси. Вече не е чудно защо дори и лечителските практики на богомилите, които безспорно дават добър резултат, биват отъждествявани и заклеймявани като демонични и магически, а съответно и преследвани. Клишето е в пълен ход.
Сега ще се опитам да разгранича Богомилството от някои от другите съвременни нему течения. В самото начало го разграничих от манихейството, павликянството и масалианството, които проникват в България отвън. Непременно обаче трябва да го направя и с
АДАМИТСТВОТО,
защото точно неговото отъждествяване с Богомилството нанася много голяма вреда на Богомилското Учение. От приравняването им се наслоява убеждението, че богомилите са крайно неморални и направо извратени, че те участват в голи хора, че по горите и пещерите, където често се събират, извършват оргии и „всякакви скверни неща“, обвиняват ги в хомосексуализъм и содомия и т.н и т.н. Това убеждение става толкова устойчиво, че достига чак до днес. Не мога да не спомена отново за този иначе много хубав и много професионално направен български исторически филм с великолепни артисти, където обаче от хеликоптер се показваше една поляна сред гората и на нея налягали в кръг голи хора, които бяха представени като богомили. Ето ефектът на непознаването и смесването на двете учения. И понеже адамитството се оказва едно доста устойчиво във времето течение, съществуващо и днес, ще си позволя да се спра на него малко по-подробно.