Следват павликяните. Те, както подсказва името им, са последователи основно на Апостол Павел, отричат посланията на Апостол Петър, защото е предал Исус Христос, и са най-близко до манихейството, но представляват един много по-краен негов вариант. При павликяните дуализмът е абсолютен - съществуват само един Бог на Небето и един Бог на Земята и това разделение е вечно, т.е. няма го оптимизмът на манихеите за крайната победа на Силите на Светлината. За павликяните от първостепенна важност е правото на личен избор, „според съвестта си“ - дали да следваш Добрия (Богът на Небето) или Лошия (Богът на Земята). Павликянството също се разпространява бързо, създадено е през 7-мия век в Армения от Константин Мананали, който през 660 година е осъден като еретик от император Константин IV Погонат. Павликяните не признават иконите и това е причината през ико- ноборческия период във Византия, особено по времето на Лъв III (717-741), те да се радват на едно по-благосклонно отношение и да не бъдат преследвани. По същата причина Константин V Коп- роним (741-775) (Копроним означава „лайнения“, наречен така заради икоборческите му изстъпления) през 757 година ги преселва в Тракия (около Пловдив) с идеята да създаде от тях един буфер срещу българите, като се надявал очевидно, че павликяните ще се бият на страната на византийците..., но се случва точно обратното - по времето на Калоян те са твърдо на страната на българския цар, особено при превземането на Пловдив. (Съвсем накратко, само за сведение - днешните католици около Пловдив са наследници на павликяните, павликяни по-късно са преселени и на север около Никопол, а днес имаме и град Павликени, техни далечни наследници са и алевиите казълбаши, макар и те да се смятат за „еретици сунити“ и мистици).
Но да се върнем обратно в историята - иконофилството окончателно е възстановено през 843 година и веднага започват преследвания на павликяните. Този път те бягат в Кападокия и през 844 година даже успяват да си създадат там собствена държава - княжество Тефрика. Това е типична теократична държава, която веднага се оформя като сериозен противник на Византия на основата на религиозния конфликт между дуализма на павликяните и ортодоксалната религия. Стига се и до военни конфликти, в които Византия отначало търпи сериозни загуби - в един поход срещу Хризохир Тефрикийски император Василий едва не е убит. Тефрика се оказва не само доста жизнена, но и с влияние далеч извън границите си. Известно е от византийските хроники, че павликяните в Тракия (понякога наричани „манихеи“) поддържат постоянни връзки с Тефрика, ето какво се казва в тях:
„Сантаварин, този манихеи и магьосник разпространява дяволското си учение из Тракия“.
През 870 година в България пристига даже цяла мисия от Тефрика, за да укрепи павликянските колонии. Държавата Тефрика е унищожена окончателно чак в 872 година, избити са около 100 000 павликяни и в една поредна битка с византийците Хри- сохир е убит и главата му е изпратена на Василий, който е бил толкова ожесточен и озлобен, че нарежда да забият три стрели в отрязаната глава. След Тефрика павликяните бягат към Армения, но техните колонии в България си остават, и както вече споменах, изиграват доста съществена роля в българската история. Един отзвук от учението на павликяните в Богомилството е разбирането за личния избор според съвестта си, но Богомилското учение не е крайно дуалистично като павликянството, но за това ще стане дума малко по-късно.
През нашите земи преминават и масалитяните. Тяхното учение също е дуалистично, според тях Земята е пропита от Злото, което е навсякъде около и в нас и човек може да се пречисти само чрез молитва. Наричали са ги „молещите се“, защото се молели непрекъснато, освен това смятали, че за да се изчисти човек напълно от злото, което прониква в него и неволно от околната среда чрез въздуха, той трябва постоянно да плюе и да се секне...и те го правели постоянно. Очевидно не са били най-приятната компания. Но това, което са оставили в наследство, е тяхното разбиране за Троицата - според масалитяните тя се състои от Бог-Сатаната-Христос. Това разделение ще го видим и при богомилите.