Патетичният увод завършва с призив към Бога:
„О, търпеливи боже, докога ще гледаш човешкия род толкова да те разгневява?“
Оттук нататък Презвитер Козма се противопоставя с ортодоксални аргументи на всеки елемент от Богомилското Учение, и понеже него вече го разгледах, струва ми се достатъчно подробно, сега само ще изредя като списък отделните параграфи и ще скицирам принципната критика на презвитера. Той започва със: (1) „За сътворението на света“ (категорично се противопоставя срещу участието на Луцифер в Сътворението). (2) „3а светия кръст“ (скандализиран е, че богомилите отричат кръста). (3) „За причастието“ (не приема, че то не се извършва по божия повеля, а е „като всяка проста храна“). (4) „За литургиите“ (възроптава, че те са само „излишно многоглаголстване“). (5) „За духовенството“ (роптае, че се хулят йереите и са смятани за „недостойни да извършват духовните обреди“). (6) „За пророците“ (че се отхвърля Мойсеевият закон). (7) „За света Богородица“ (че не я почитат, но тук Презвитер Козма просто проявява пълно неразбиране на твърдението на богомилите, че Дева Мария е също Ангел). (8) „За иконите“ (тук обвинението е като към езичници). (9) „За Вехтия Завет“ (че отричат живота по Мойсеевия закон, а приемат само апостолския). (10) „За дявола“ (тук Презвитер Козма е направо бесен от теорията, че „дяволът е творец на човека“). (11) „За въздържанието“ (презвитерът е изненадан от идеята за въздържание и смята, че законната женитба е непорочна и е узаконена от бога, и че яденето и пиенето с мярка не ще погуби човека“). (12) „За светото кръщение и за децата“ (категорично не приема, че човек, „който иска да се нарече християнин“, няма да приема кръщението и казва направо:
„Че как ще се нарекат християни, когато нямат свещеници, които да ги кръщават; когато не спазват самия кръстен знак; когато не пишат свещенически молитви и когато не почитат свещениците? “
(13) „Как се молят богомилите“ (тук ще си позволя да цитирам малко повече от коментара, защото за пръв път Презвитер Козма, като ги нарича „мили на бога“, пък макар и леко иронично, продължава така:
„Моленията според заблудата им са безброй. Те се кланят четири пъти през деня и четири пъти през нощта, като се затварят в своите стаи, но като държат отворени всичките пет врати, при все че е заповядано да бъдат затворени. Когато се молят казват: „Отче наш, който си на небето“... Като се молят, кръст не правят на лицето си… Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите, за многодумие“.
Ето, че тази критика може да бъде и добър източник на сведения за богомилите. Но, да продължа с „беседата“: (14) „За властта и управниците“ - отново ще цитирам:
„Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че те са омразни на бога... заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар... “
(15) „ За богатството“ (критикува това, че богомилите отричат и ръчния труд), „За изповедта“ (че допускат да не се изповядваш пред свещеник, а един пред друг)... и е особено скандализиран от:
„Това правят не само мъжете, но и жените, което е достойно за хула“.
Ето го накрая и обвинението за отношението на богомилите към жената - като абсолютно равна на мъжа - което Презвитер Козма смята за неприемливо. Такова обвинение се чете и в последната глава - (16) „За греховните помисли и погледи“, където презвитерът не приема и социалното поведение на богомилите, защото според него не може да
„гледаме дръзко лицето на жената. Най-добре е да гледаме към земята. Лицето на жената е въдица за сърцето“.
Финалът на „беседата“ нарича Богомилското Учение „лъжливо“ и призовава хората да не се поддават
„по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата“.
Виждате колко яростна и изчерпателна е критиката..., но тя е лишена от истинско познаване на Богомилското Учение, защото както вече стана ясно, Презвитер Козма никога не е допуснат до сбирките на посветените и сведенията му за тях са само външни, косвени, дочути. Така че за нас те имат валидност дотолкова, доколкото ни дават някаква ориентация и информация за Учението от гледната точка на канона на църквата, но не и за реалната му същност като езотерично учение. В интерес на справедливостта трябва да кажа, че Презвитер Козма не се поддава на клишираното отношение към богомилите като към черни магьосници и еретици и никъде не отправя такива обвинения към тях.