Факт е обаче, че под влияние на Презвитер Козма църквата става още по-ожесточена в преследванията си, а и
ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА СЕ УСЛОЖНЯВА.
Когато през 929 година Михаил, първородният син на цар Симеон, вдига бунт в опит да се качи на престола, се случва „чудо“ - той умира от внезапен удар. Това дава неочаквана подкрепа на Богомилството, защото „светкавичната смърт“ на Михаил се възприема като Висша, Божествена защита за Движението, а Боян Мага, който се намесва да овладее бунта, е обявен за спасител на държавата. Тогава Сурсувул отново решава да използва силата и популярността на Боян сред народа и пак му предлага да приеме короната, като този път в аргументите му присъства и царица Ирина - Сурсувул си позволява открито да заговори пред Боян за нейната подривна роля в двора в полза на Византия. Отговорът на Боян за втори път е отрицателен.
Междувременно Презвитер Козма и патриарх Даниил продължават да убеждават цар Петър, че богомилите са заплаха за държавата... и царят решава да действа - този път чрез поп Богомил - извиква го на разпит и започва без директни заплахи и обиди, спокойно и съсредоточено, да се опитва да се добере до точни сведения за Учението, но поп Богомил не му казва и дума; после Петър коментира с него „политическата ситуация“, както бихме се изразили днес, говори за еретици, за метежи, за тайни сбирки, за замисли против царя и властта. Ето какво отговаря поп Богомил (отново по Симеон Антипа):
„Ние сме християни, ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци... Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.“
Разпитът не дава очаквания резултат и тогава патриарх Даниил като вижда, че Петър е твърде слаб да предприеме каквото и да е, намира най-неочаквано нов съюзник - Сурсувул. Патриархът и Презвитер Козма убеждават кавхана, че богомилите, наричани от тях все още „еретиците“, са реална заплаха за държавата и подготвят заговор, и разбира се не споменават директно нищо за Боян, не само това, ами използват точно онзи момент, в който Боян Мага не е в Преслав. Като загрижен за сигурността на царството Сурсувул се задейства светкавично - нарежда „еретиците“ веднага да бъдат заловени и измъчвани като бунтовници. Така през 933 година седемнадесет от най-видните богомилски водачи, посочени лично от патриарха и презвитер Козма, са заловени и затворени в тъмниците на столицата. Богомилите обаче не се поддават, не разкриват нищо от учението си, няма и никакви данни за заговор... Сурсувул е разколебан и не предприема нищо повече срещу тях, но... при извършените мъчения на богомилите са им избодени очи, гърбовете им са на решето от забиваните пирони, месото им е рязано с ренде, ушите им пълни с разтопен метал, устите им разкъсани... няколко седмици по-късно всички те умират от раните си. Това са първите жертви на Богомилството... А в това време Боян Мага отсъства и не успява да се намеси. Когато се завръща в Преслав..., всички те вече са мъртви.
Малко след първата група е затворен и самият поп Богомил... и той мълчи, но този път Боян е вече тук, за да го спаси от мъчителна смърт. Когато разбира какво се е случило в негово отсъствие, той търси сметка от Сурсувул... Ето разказа за този момент:
„Боян натисна и счупи вратата и видя Сурсувул, седнал на едно одърче да разговаря с Даниил.
- Умряха ли вече?
- Умреха, княже!
- На късове ще бъдеш късан и мръсни кучета ще нахраниш с телото си за това. Пусни презвитер Йеремия! (става дума за поп Богомил, чието рождено име е Йеремия)
- Но...
- АЗ ИСКАМ!“
Така поп Богомил е спасен, а Сурсувул, изплашен до смърт от силата на Боян, се разкайва, съжалява... признава, че „се е подвел“. На тази среща идва и цар Петър. Вината за „недоразумението“ с измъчваните богомили е приписано на царицата. Сурсувул иска тя да бъде веднага изпратена във Византия и пак, за трети път, предлага престола на Боян, прави го в присъствието на самия цар Петър. И за трети път Боян отказва. Симеон Антипа предава думите му така: