,,Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Даниил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на седемнадесет светии тежи като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипии ще те изведе позорът на твоето деяние; ти Бога поруга - и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинството в Преслав - и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно (по това време царица Ирина, наричана от Боян с първото й име - Мария, наистина е тежко болна). Не смущавайте дните й със своя и нейния позор. Жена не е съсипвала народа досега, не може и да съсипе. Вие доведохте божията казън над тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсувул иска корона, да не я предлага на мене: той два пъти метеж разпалва до днес — по цели дни метежници из царството гони, за да ги убива и да мие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропасти виси народът и врагове вътре, и врагове вън! Враговете в душите ви са влезли — ето иде метеж подир метеж! Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежи от престъпления надвиснаха и сплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да убиете мъченията на съвестта. Оставете! Спрете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища - умира Мария, агония години ще виси над двор и държава, България ще погине!...Ти каза, Царю: „Ти ще разбереш, Бояне! “ - Аз разбрах. Аз отдавна съм разбрал.
Като каза това, той напусна събранието.“
Може тези думи да се сторят твърде патетични, но и думите на хулителите на Богомилите не им отстъпват по патетика. Преди малко чухме и Презвитер Козма. Царицата обаче има още живот и оздравява, а Сурсувул вече не се съмнява кой стои зад поп Богомил и сподвижниците му - самият принц. Това е моментът, в който Сурсувул се обръща срещу Боян Мага и започва да крои планове да го отстрани. Обаче времената отново се променят и настава
„ЗЛАТНИЯТ ВЕК“ ЗА БОГОМИЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ.
След серия от заговори и интриги на престола в Константинопол застава законният император Константин VII Багренородни (945-959). В началото, когато говорех още за времето на цар Симеон, казах, че за Константин ще стане дума специално. Това време дойде, и то ни интересува, защото управлението на Константин VII е отново време на относително спокойствие и мир. Той е не просто добър администратор, но и много добре образован, учен, има широки литературни интереси, сам пише, а управлението на империята до голяма степен е предоставил на съпругата си Елена. Боян Мага и Константин Багренородни се познават добре, учили са при Николай Мистик, работили са заедно в Константинопол... И се случва следващото „чудо“ - императорът приема няколко пъти в двореца си Боян и сам става богомил! Това е най-голямото завоевание на Боян Мага - ако Византия влияе на България чрез царица Ирина, то сега България започва да влияе на Византия и то не как да е, а чрез самия император. Константин става не просто редови богомил, а презвитер! Това е висш пост (с разрастването на движението и на броя на посветените, богомилите започват да използват титлите „презвитер“ и „епископ“ за означаване на посветените и съвършените сред тях).
С посвещението на император Константин започва нещо като „златен век“ за Богомилското движение - богомилите имат в негово лице мощен защитник във Византия срещу атаките на църквата и получават сигурна подкрепа за дейността си. Успехите се множат - Никита Странник (виден богомил и сподвижник на Боян) е назначен от Константин VII за главен магистър и управител на византийските колонии на изток, Василий Византиец (един от първите апостоли) е назначен за главен управител на императорския двор (!!!), Светомир Македонец (също виден богомил) става началник на наемните войски.
Богомилското учение се настанява трайно и сигурно в сърцето на Византия - в Константинопол. Сега Боян Мага може да се развихри в апостолската си дейност - със сигурен гръб, той с нова сила подновява пътуванията си из Европа, за да създава нови центрове, да насърчава и наставлява. За богомилите в България също настават спокойни времена.
Идва годината 955-та, годината, в която се кръщава руската княгиня Олга. Събитието е от голямо значение за по нататъшната история на Богомилското Учение, затова ще се спра на него малко по-подробно. Коя е княгиня Олга? Тя е съпругата на киевския княз Игор и майка на следващия княз - Светослав. В православния календар на българи и руснаци тя е канонизирана като „Света равноапостолна княгиня Олга“. Според руските източници тя е първата им официално покръстила се в християнската вяра княгиня и както пише летописецът преподобни Нестор: