Но Никифор Фока вече става император и отношението му рязко се променя. Останалите в двора богомили са изгонени. Оцелява само Никита Странник поради личното застъпничество на Боян Мага и поради това, че точно в този период Никита Странник, като началник на флота, извършва едни от най-големите си завоевания - първо Кипър (който той лично е превърнал преди години в един от най-големите богомилски центрове в Средиземноморието), после превзема Александрия и стига чак до Тигър и Ефрат.
Византийската империя е във възход, разраства се и Никифор II Фока поглежда и към България. Търси повод за нападение и го намира - през 960-962 година българското царство е нападнато неколкократно от маджарите, които успяват да достигнат чак до Тракия и да ограбват там византийските области. В същото време в мирния договор между България и Византия, който цар Петър е подписал, се казва, че срещу данъка, който Византия плаща, България се задължава да пази границите й. Това очевидно не се случва, Петър не може да спре маджарите... и Никифор Фока му изпраща гневно писмо и чака от него отговор. Получава го, но от Боян Мага. Писмото е предадено на императора от Никита Странник и в него пише (отново според Симеон Антипа):
„Когато маджарите, велики императоре, когото почитам, нападнаха земята, фаловете и неграничните ни области, ти - известен за това - не ни помогна. Сега, когато интересите не само на една държавна власт, а и на един жив народен устрем, на една Божия Струя ни принуждават да склоним на мир с тях, ти искаш да го нарушим и да водим с тях бран. Ела и пази сам своите предели. Цар Петър и княз Боян те поздравяват и чакат“.
Николай II Фока не се колебае и тръгва с войска срещу българите. Това е моментът, за който споменах в началото, че Боян, който е против всяко насилие, в тази ситуация застава начело на войската, когато Петър се отказва от страх. Щом разбира кой е предводителят на българите, Николай II Фока спира и, навлязъл вече в българска територия, се колебае какво да предприеме, колебае се цели дванадесет дни, колебае се, защото добре познава Боян Мага... И накрая решава - обръща войските обратно към Константинопол. Не се отказва обаче от апетита си да завладее България и запазва злобата в душата си, за да действа подло и в гръб при друг удобен случай.
Облаците се сгъстяват още повече и в България. Мария-Ирина - царицата - е в агония. В предсмъртния си час тя иска да види Боян, любовта й към него не е умряла... Боян обаче е във Византия и Мария умира сама. За да гарантира по-нататъшен мир, цар Петър изпраща като заложници във Византия двамата си синове - Борис и Роман. Този акт на царя е посрещнат на нож от болярите, които виждат в това малодушие и едва ли не предателство. Пръв реагира Шишман (това не е последният български цар). Той е бащата на четиримата братя - Мойсей, Давид, Аарон и Самуил. Шишман се обявява за независим управител на западните области. Когато научава това, лично поп Богомил се намесва и „отлъчва завинаги от Богомилската църква“ двамата братя Давид и Аарон, които преди време той лично е посветил. Ето, че богомилите съвсем не са чужди и на държавните дела и не се колебаят да се намесват, когато интересите на държавата го изискват. Това е причината да се спирам по-подробно на тези исторически факти.
Не всички новини обаче са толкова лоши. Боян Мага е във Византия и оттам ръководи движението. До него достигат и радостни вести - пратениците в Италия, Галия (Франция) и Унгария докладват за разкриването на много нови богомилски центрове. Мечтата на Боян Мага е да създаде огромна мрежа - това е „царството“, за което той е призван. Последното му завоевание е присъединяването към богомилското движение на последователите на Василид и Валентин (двама от видните Гностици - Василид живее в началото на 2-рия век, пише прочутото си произведение „Тълкуване на Евангелията“, в което не става дума за познатите ни канонични евангелия, а за „апокрифните“, и макар че самото произведение е унищожено още на времето, от него е просъществувала теорията му за Сътворението, в което Божията Воля чрез Логоса/Словото задвижва Потенцията, намираща се в Покоя. Теория, доста близка и до тази на Боян Мага. А Валентин, по общо мнение, е най-великият гностически учител, автор на учението за „Бога вътре в себе си“, за плеромата - „пълнотата“ на най-чистото Божие битие, и кеномата - пустотата, небитието).