На 16 януари 969 година умира в своя манастир Гавриил Лесновски, той е единственият от апостолите на Боян Мага, който умира от естествена смърт.
Връщаме се отново в България. На престола в Преслав е вече Борис II, синът на Петър, а Сурсувул е регент. Сред болярите има вече много богомили, те са объркани, нямат връзка с Боян Мага, защото новият цар непрекъснато слухти. Един ден те се събират по традиция в манастира „Св. Параскева“ и ... са нападнати и заловени. Оказва се, че мнителният Борис II вижда в богомилите заплаха и дава пълна свобода на Сурсувул да действа. Сурсувул, вече старец, си припомня по-младите си години на решителност и организира залавянето на богомилите. Боян Мага обаче не е в Преслав. Започват и други „арести“, задържани и хвърлени в подземията са повече от 270 богомили от верните. Следват разпитите и жестоките мъчения.
Михаил Унгарец е изгорена жива в двора на манастира „Св. Параскева“, тя е третият апостол, загинал мъченически. Заедно с нея загиват и още много други. Такава е съдбата и на Teодop Преславски, и той е изгорен в двора на манастира. Гоненията надминават всички предишни.
Черните събития от 969 година нямат край. На 16 август същата година е заловен и изгорен Светомир Македонец (началникът на наемните войски при Константин Багренородни), заедно с него загиват още стотина верни богомили, след тях умишлено са задушени в подземията от парите на запалена сяра още 74 верни.
Къде е Боян Мага през това време? Той е принуден да се крие вече и от чужди, и от свои. Хората на Сурсувул го търсят под дърво и камък, за да го убият, но той успява да напусне Преслав навреме... и повече не се завръща в България. Във Византия пък новият император Йоан I Цимисхий (969-976) - отново военен стратег и поредна „изгора“ на императрица Теофана - е постоянно надъхван и накрая убеден, че Боян не е просто водач на някакво еретично религиозно движение, а най-опасен заговорник, който се пресята към трона на Византия. Услужливо припомнят на императора и думи на самия Боян, че той иска „власт над империя с много по-широки граници“. Цимисхий се страхува да действа открито, той кани Боян при себе си и цяла нощ разговарят, а после изпраща след него убийци - двама монаси, които обаче го разпознават и не се решават да изпълнят поставената им задача, и не само това - те се съгласяват да предадат на поп Богомил пръстена, който Боян Мага им оставя. Очевидно принцът вече знае какво го очаква. След този неуспешен опит влиза в действие нов план на императора - убийството е поверено на един нубиец, който влиза при Боян на разсъмване с едно копринено въже. Боян Мага го посреща съвсем спокоен, той знае много точно какво го очаква. Тогава възниква въпросът - след като притежава такива изключителни способности, защо не предприема нищо в своя защита. Отговорът е - защото богомилите са предават само тогава, когато са сигурни, че са изпълнили вече мисията си, а не от невъзможност да се защитят или пък от миролюбие. Сега нека да чуем какво се случва според Симеон Антипа - Боян, като вижда коприненото въже пита:
— „Защо е този излишен разкош?
- Защото княз не се убива като роб.
- Защо не ме убиеш с нож?
— Аз нямам нож. В страната на моето отечество с нож убиват осъдените. С въже се задушават онези, които почитаме и щадим. Казаха ми, че трябва да убия сина на Симеон. Аз съм държал коня на баща ти преди години. Ти си храбър: нека изпълним волята на царя.
Когато се разсъмна добре, един труп, свързан в черно расо, бе хвърлен в Босфора“.
Очевидно, че Симеон Антипа няма как да знае тази история, но дори и да е изцяло измислена, тази героизация напълно подхожда на Боян Мага, на неговия ранг, на душевната му чистота и сила, на смелостта и дързостта му, на благородството и аристократизма му, на просветления му Дух, на мащаба на делото му и - не мога да го премълча - и на неговите неземни магически способности. Ако приемем за нормално, че Симеон Антипа пише по този начин за своя Учител, то неговото преклонение и почит съвсем не са случайни и не остават изолирани, защото векове след смъртта на Боян Мага сред народа ще се разправят легенди за него и хората ще вярват, че той продължава да живее в „една дълбока пещера“ и излиза само нощем, за да помага на народа в беда. Може да се каже - митология. Е да, но...