Митологичният образ от легендата ни най-малко не е нито преувеличен, нито украсен, нито толкова нереален, защото в Боян Мага се е въплътил Духът - „пазител на българите“ (българите вече като духовна категория), Дух, изпратен направо от Бялото Братство.
Позволих си да прескоча напред във времето, но то е защото делото на Боян Мага ще прехвърли Времената и ще остави неповторим отпечатък не само върху България, но и върху цяла Европа, и то без никакви преувеличения.
И така -
Смъртта на Боян Мага е краят на фаталната 969 година.
Но не и на проблемите... годините, които следват продължават
ЧЕРНАТА ПОРЕДИЦА...
Поп Богомил получава пръстена на Боян Мага и разбира какво се е случило. Той самият е заловен в Преслав. Заедно с него са затворени още 400 богомили, които набързо са посечени.
На 25 януари 971 година на централния площад в Преслав публично е изгорен поп Богомил.
От всичките седем апостоли все още жив е само Симеон Антипа, може би за да опише тези събития. Последните му думи:
„И някой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скъпи съкровища",
звучат като пророчество...
Трагичната участ застига и него - той е заловен, мъчен, искат от него да им предаде книгите си... отказва! На 17 ноември 972 година Симеон Антипа е изгорен публично на същия площад в Преслав, привързан към същия недогорял дъбов кол, на който преди него изгаря и поп Богомил...
Какво повече да се каже за Боян Мага, поп Богомил и останалите апостоли и сподвижници, освен - ПОКЛОН !!!
Когато гръм удари... емоциите бавно отшумяват.
Сега вече думата има Съдбата. Тя изпраща един недвусмислен сигнал, един знак-предупреждение към България заради смъртта на богомилите. Ето ги събитията:
Княз Светослав се завръща и този път превзема и столицата Преслав, заварва там нов цар - Борис II, който не дава никакви признаци за съпротива и затова е принуден от Светослав да се включи на страната на русите в започващата руско-византийска война. Светослав продължава да безчинства, стига до Филипопол и избива маса хора там, като ги побива на кол, но насреща си този път има един много опитен византийски стратег в лицето на Йоан Цимисхий, който го разгромява и обсажда в Дръстър. За да се спаси от византийците, Светослав, според Лъв Дякон, направил и човешки жертвоприношения на български младенци (бебета), но това не му помогнало. Светослав все пак успява да избяга към Киев.
Ето и равносметката за България от походите на Светослав - зверски избити са хиляди хора (около 20 000, според някои летописци), сред тях много богомили и 300 болярски рода (!!!), това си е чист геноцид над българската аристокрация, какъвто България не помни от времето на Борис I (избиването на 52 болярски рода при покръстването). Унищожен е светски и духовен елит... ще са нужни на България много години, за да се възстанови от този удар.
Това е първият сигнал от Съдбата.
Единственото утешение в случая, ако въобще може да има някакво утешение е, че самият Светослав после е убит от печенегите, предвождани от техния Хан Куря, който направил от черепа му чаша (напълно в български стил)... Това не попречило обаче на руснаците да превърнат Светослав в национален герой... такъв е и до днес!
Проблемите за България продължават да се сипят един след друг. През 971 година самият Йоан Цимисхий завладява Преслав - той идва уж като освободител на българите от русите на Светослав, но след като е вече в столицата, взема българския цар Борис II като пленник, отвежда го в Константинопол и там публично го развенчава и лишава от царските му символи. Българската Патриаршия е унищожена, а Преслав е преименуван на „Йоанопол“. Това на практика означава установяване на византийска власт.
Ето го и второто предупреждение от Съдбата!
Смъртта на Боян Мага, поп Богомил и другите съвършени богомили безспорно е голям удар върху Богомилското движение, защото то се лишава едновременно и от последователен идеолог, и от ръководен център, какъвто България безспорно е до този момент.
През 976 година комитопулите в западна България - Самуил и братята му Давид, Мойсей и Аарон - започват нова 40-годишна война с Византия. Тези 40 години на самостоятелно съществуване на българското царство са и времето, когато на територията на Македония и днешна Албания (една част също принадлежи на Самуил) се оформят много нови Богомилски центрове, особено в Охрид, Велес и Прилеп (в подножието на планината Бабуна), в Кичевско/Дебърско и Скопско, има дори и село Богомила. Колкото до самия Самуил, няма данни той да е бил богомил, братята му обаче - Мойсей и Аарон - както вече стана дума, са посветени лично от поп Богомил. За майка им - Хрипсиме - се знае, че е павликянка, а павликяните и богомилите са със сходни вярвания. В тези години на изолация, точно на силното павликянско влияние се дължи отиването към краен дуализъм на част от богомилите в Македония и особено на Драговищката църква (също в пределите на Българското царство). Едно нещо се знае със сигурност - по времето на цар Самуил богомилите се ползват със защитата и дори покровителството от царската власт... и те се отплащат за това с участието си във войската в битките срещу Византия, въпреки, че техните вярвания са категорично против всякакво насилие и войни.