На останалата територия на България богомилите продължават да бъдат преследвани и избивани... В годините до 1010 година движението се ръководи от ученика на поп Богомил - Михаил, а после от Василий Врач.
И така, след победата на Василий Българоубиец над войските на Самуил и ослепяването на войниците му цар Самуил получава удар и умира... Един византийски летописец обаче дава едно изключително важно пояснение - българските войници са ослепени, защото Василий искал по този начин да се погаври
„с вътрешната светлина в очите им“.
Казах вече, че в армията на Самуил участват и богомилите, нали!
Така идва
ГОДИНАТА 1018,
когато България изпада под Византийско робство...за повече от сто години, до 1185 година!
Ето го първото голямо кармично наказание за българите
заради избиването на богомилите - Византийското робство.
Богомилското Учение обаче се оказва достатъчно жизнено, за да се запази на територията на България, макар и в много дълбока сянка, през годините на Византийското робство, преди да се появи отново, възродено като Феникс от пепелта, още в самото начало на Второто Българско царство след въстанието на Асен и Петър през 1185 година. А дотогава ръководният му център се мести от България в Константинопол до смъртта на Василий Врач по времето на император Алексий I Комнин. След това процъфтява основно на запад - в Босна, Италия и Лангедок във Франция, достига до Германия, Швейцария, Русия и други.
Със смъртта на Боян Мага и апостолите му един почти 40 годишен етап на много бурно и плодотворно развитие и разпространение на Богомилството е приключил. С началото на Византийското робство започва качествено нов
ВТОРИ ЕТАП
ИЛИ
БОГОМИЛСТВОТО ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ
Преди да навляза в този втори етап ми се иска да кажа няколко предварителни думи, нещо като увод към него. В тази част предстои да говоря за много на пръв поглед различни религиозни общности, членовете на които за формалната наука носят и много различни имена - бабуни, торбеши, патарени, катари, албигойци, валдейци...и т.н. Опасността от загубване на ориентира става много голяма, а истината е, че всички тези общности, независимо от множеството им различни наименования, имат почти идентични отличителни черти що се касае до вярванията им. За тези много имена и формални различия си има причини. Ето главната от тях –
ВАКУУМЪТ.
Вакуумът след смъртта на Боян Мага и на останалите богомилски апостоли наистина е много голям и той се чувства навсякъде. Ако досега появяващите се нови богомилски центрове имаше къде да се отнесат за наставления и подкрепа, сега те са оставени напълно на самите себе си и то във времена на изключително мудна и трудна комуникация, и те естествено изпадат в пълна изолация. Така с времето започват да се появяват и различията както във вярванията им, така и в практиките им. В доста случаи, след като хората са загубили всякаква връзка с корените си и основателите си, членовете на различните богомилски общности съвсем нормално заживяват с убеждението, че вярванията им са си нещо оригинално тяхно, още повече, че Богомилското Учение по принцип е против всякаква централизирана власт, йерархия и система на подчинение, няма и някакво точно определено име (казах вече че названието „богомили“ се появява по-късно). Богомилите не само в България, а и навсякъде в Европа се чувстват и наричат себе си просто „християни“ или „добри хора“ (за това също стана дума). Тогава, за да се отличават все пак от ортодоксалната църква, техните общности започват да се наричат с имената на местата, където възникват - например „бабуни“ - от планината Бабун в Македония (между Велес и Прилеп), независимо че точно там е проповядвал лично поп Богомил, „патарени“ - от Патария/Патера, предградие на Милано, „албигойци“ - от град Алби във Франция, „катари“ - което означава „чисти“, или пък „торбеши“, защото ходели с торби през рамо и т.н.