Сега няколко думи и за религията на българите. Българите живеят тук на Балканите заедно с траките от самото начало на Петата Раса. Те са едно от основните седем Колена, директни потомци на Сим - сина на Ной, който „акостира“ със своя ковчег по бреговете на Черно море. А траките пък покриват една още по-широка територия, която обхваща не само Балканите, но и днешната северна Африка и Мала Азия, те са общо 64 племена. Не случайно Херодот казва за тях, че са най-многобройният народ след индусите. Няма място в това изложение за по-подробен анализ на траките и тяхната култура, но е абсолютно необходимо с оглед на бъдещата мисия на българите и богомилите да се кажат поне няколко неща. Ще се наложи да започна малко по-отдалеч.
Човешкият геном не е самозароден тук на Земята по еволюционен път, както е според Дарвиновата теория, а е привнесен отвън и то от няколко извънземни цивилизации, които в крайна сметка, с цел нормалното по-нататъшно развитие на човечеството, са уеднаквили човешкия геном така, че хората да могат да се размножават безпроблемно помежду си. Оставили са обаче своите печати за произход - това са различните ни кръвни групи.
Траки и българи са изпратени специално на земята със специфични и много отговорни мисии - траките трябва да активират всичките 64 енергийни центъра тук на Балканите, за да осигурят по-нататъшното нормално развитие на нашата Пета Раса и те, без да формират единна държава, защото това не е било необходимо, са го направили. Ако попитате как, отговорът е - чрез мистериалните си култове. Всеизвестни са тракийските свещени и енергийни места в България, те са най-често около природни скални образувания, защото камъкът е паметта на водата и съхранява уникалната й енергия.
За тракийските мистерии се знае малко, защото са били тайни, само за посветени, и са се предавали „от уста на ухо“, и никога не са записвани, било е даже забранено да се говори свободно за това, какво остава пък за записване. Не е вярно обаче, че траките не са имали писменост - те са използвали специални символи, някои ги наричат рунически знаци, за предаване на скритото съдържание.
Известни са няколко мистериални култа - Орфическият е може би най-популярният. Впоследствие той е директно откраднат от гърците и практикуван от тях, както и Дионисиевите мистерии, Мистериите на Самотраки и естествено Елевсинските мистерии, толкова популярни сред гърците. Те са описани и от Омир, и от Есхил, който за малко не загубил живота си заради това. Ще си позволя едно кратко вметнато изречение по този повод - Есхил, всепризнатият основател на древногръцката трагедия, е син на върховния жрец на Елевсинските мистерии. Като такъв той също е бил посветен в нейните тайнства и в трилогията си „Орестия“ (за щастие запазена, за разлика от многото му други трагедии) разкрива част от тях. За това си произведение Есхил е бил осъден на убиване с камъни - че си позволява да огласява тайни от мистериите. Спасява се само благодарение на решителната намеса на влиятелния му баща.
По-малко известно е обаче кой е основателят на елевсинските мистерии - това е отново тракиец - Евмолп (името му означава „хубавопеец“, подобно на Орфей). Тракийският цар Евмолп помага на елевсинците във войната им против атиняните, която елевсинците губят и тогава атиняните „превземат“ мистериалния култ, основан от Евмолп.
Въпросът е от къде идва това скрито познание на траките, което после гърците приемат и практикуват дълги, дълги години като свое! Сега те моля, драги читателю, да четеш по-спокойно и ако е нужно да се вслушаш във вътрешния си глас, преди да реагираш - от Атлантите.
При последния, Четвъртия Потоп, който унищожава окончателно Атлантида, голямата част от атлантите загиват, защото са злоупотребили с изключителните си способности (имали са силно развито шесто и седмо чувство и са можели да вършат „чудеса“ - да променят деня на нощ и още, и още много други неща, познавали са енергии, непознати на съвременната ни наука, били са отлични астрономи, познавали са метали, непознати на нас, и умеели отлично да ги обработват... и стига толкова за това). Една част от атлантите обаче оцеляват и са натоварени с мисия да предадат част от познанията си на следващата Пета Раса, и те го правят. Едни от първите приемници на атлантските познания са египтяните, това обяснява необикновения бум на египетската култура, а също така и факта, че египетската култура не претърпява някакво съществено развитие цели 3000 години - появява се високо развита и си остава точно такава до края си.