Те не пътуват в някакъв организиран строй, напротив, разтеглят се на стотици километри, проточени през половин Европа, пътуват гладни, няма кой да ги издържа по пътя, понякога се налага и да грабят... тогава местните хора вместо да ги подкрепят, просто ги избиват... никой от участниците не достига до Йерусалим. Последният такъв поход се предвожда от един великолепен оратор - монаха Пиер Отшелника от Амиен. Името му красноречиво подсказва какво е мястото му в официалната църковна йерархия - отшелник. След него тръгват повече от 10 000 души, сред тях жени и деца... никой от тях не остава жив. Тези походи обаче са първото свидетелство за проникването и нарастващото влияние на идеите на Богомилството на запад.
Докато България е под византийска власт, най-сигурното убежище за Богомилското Учение си остава
КОНСТАНТИНОПОЛ.
Византия е в тежко положение - влиянието и властта на Патриаршията вече са поделени с папската власт в Рим - това е Голямата Схизма от 1054 година - имаме Европа на Православна Византия и Европа на Католическия Рим.
Усилията на императорите Роман II, Никифор II Фока и Йоан I Цимисхий не успяват да унищожат Богомилското Учение. То е пуснало дълбоки корени както в двореца, така и сред византийската аристокрация и дори сред църковния клир, разпространява се с много бързи темпове и сред населението.
Със своята мащабна дейност богомилите осуетяват плановете на византийските управници да владеят все повече и повече хора чрез мощта на контролираната от тях Християнска църква.
Никак не е случайно, че Богомилската „ерес“ е кармичното наказание на Византия за многобройните й прегрешения.
Един недвусмислен сигнал за това дават самите византийските хронисти, според които Византия, и особено Константинопол, са „все повече разяждани от ереси“. Михаил Пеел - виден византийски философ и книжовник, високо образован и ерудиран, заемащ поста „първи ипат (консул) на философите“, човек с много добри позиции и в императорския двор, пише (наред с многото му други книги на различни теми) догматическия трактат „За силата на демоните“, в който осъжда ересите от позицията на канона, но диалозите между главните му герои разкриват много подробности за Богомилското Учение.
Нещата с ересите придобиват „много тревожни за властта“ размери по времето на император Алексий I Комнин (1081- 1118). Богомилството се преплита здраво с действията на този император, затова ще се спра на него малко по-подробно. За историците той е основателят на династията на Комнините, която заменя Македонската династия и на рода Дука след нея, той има и основна заслуга за превръщането на Византия отново в голяма политическа сила, защото преди него империята се е свила много (само Югоизточна Европа и Западния бряг на Мала Азия), мюсюлманите са вече в Сирия, Анатолия и Палестина, а Египет отдавна е техен. Какво предприема Алексий Комнин? За да отблъсне нахлуващите в империята му мюсюлмани, той се обръща към папа Урбан II с молба да му изпрати наемници. Тогава през 1095 година папата отправя призив за отвоюване на Божи Гроб и организира и благославя Първия Кръстоносен Поход начело с Годфри, дук на Лоран. Това е време на силна набожност и идеята за кръстоносен поход се приема бързо и лесно. Папата се надява по този начин не просто да освободи Йерусалим от „друговерците“, но и да обедини християнския свят след Схизмата... и разбира се, надява се Константинополският патриарх да мине под негово ръководство. Тези му намерения не са тайна за Алексий Комнин и това поставя императора в много деликатна ситуация по отношение приема на кръстоносците и взаимоотношенията с тях, особено след като те завладяват Йерусалим в 1099 година (Годфри е назначен за „Защитник на Божи Гроб“). След това в 1100 година се създава и Латинското царство начело с Балдуин I (- 1118) и Ордена на Тамплиерите, основан през 1118 година да защитава развалините на Соломоновия храм, тайните на есеите и „Ковчега на завета“. Осигурил си чрез кръстоносците относително спокойствие от мюсюлманите, Алексий Комнин има само един полезен ход, с който да поддържа някакво господстващо положение и да неутрализира нарастващото влияние на папата - като се обяви за най-големия защитник на християнството... и императорът го прави като започва, според думите на неговата дъщеря и предан хронист Анна Комнина, „кръстоносен поход“ срещу ересите.