„изхвърлящи огнени езици, високи колкото гранитния обелиск, стърчащ в центъра на хиподрума... При все това и тази гледка не можа да го разколебае, нито огънят смекчи железния му дух, нито изпратените до него увещания на самодържеца го промениха“.
Василий Врач не изрекъл нито една дума, никакъв укор срещу своя гонител и Ана Комнина губи търпение:
„И понеже се разнасяха много приказки и басните за него се носеха от уста на уста, палачите се уплашиха да не би по Божие опущение да стане някакво необикновено чудо и xopaтa да видят нечестивеца да излиза невредим от огъня и да се яви после в някое многолюдно място, та по този начин ереста да стане по-страшна отпреди, хванаха го, вдигнаха го високо и го хвърлиха сред кладата заедно с дрехите и обувките. “
С направо садистична наслада Анна Комнина описва края му: и
„...накрая пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че се не почувства никаква миризма, нито димът се промени... само се появи някаква бяла ивица от дим посред пламъка...“
И втрещената Анна Комнина завършва с прословутия израз: „И той изчезна яко дим“.
Мисля, че достатъчно говорих за „магическите“ способности на Боян Мага и на съвършените богомили и за способността им да трансформират енергиите като променят дори физическото си тяло. Ето ви още един пример за това, документиран от Анна Комнина - Василий Врач е извършил точно такава трансформация и затова тялото му е станало на „дим“, без да се почувства миризма, защото няма горене на плът, и без да се промени дори пламъкът на огъня, той просто е „изчезнал“! Нека за миг да си представим какъв е бил ефектът върху народа, отишъл там за зрелище...
Сега е много важно да отбележа и кога се случва това - датата е 11.11.1111 година.
За някои това ще прозвучи като любопитно съвпадение, но всички, които се занимават с нумерология, веднага ще разберат - цифрата е „8“, обърната хоризонтално означава Вечността. Василий Врач преминава във Вечността и енигмата, която оставя след себе си, още много дълго ще тревожи едни и ще вдъхновява много други. За него и Евтимий Зигавин пише:
„...пагубен мъж, крайно способен да показва злото под образа на доброто.“
но точно смъртта на Василий Врач го „вдъхновява“ да напише своя трактат - „Паноплия Догматика“ („Вселенско Всеоръжие“) - и той става нещо като наръчник за борба с ересите, където богомилите са наречени „магьосници, заблудени и умопомрачени еретици“, а властите се възхваляват, че са осъдили Василий Врач на публично изгаряне (това наказание не се е прилагало често във Византия). Книгата обаче няма да бъде от особена полза, защото образът и делото на Василий Врач ще станат направо митологични, почти както и при Боян Мага. За „магическия лечител“ ще се появят легенди, които ще просъществуват с векове.
Мълвата за чудото на кладата тръгнала почти мигновено и Василий Врач бил възприет като Божи човек. Тогава църквата се опитала да овладее положението с твърдението, че само избраните от Исус Христос притежават такива чудодейни сили, но не и еретиците, и дали пример с Йоан Богослов, който, когато го довели да отговаря за вярата си, Римският император Домициан заповядал той да бъде хвърлен в котел с кипящо масло, но „Йоан останал здрав и невредим.. „защото бил Божи човек“. Каква ирония! Да дават за пример Йоан Богослов! Ами нали точно той е бил посветен и неговото Евангелие е настолната книга на всеки богомил... Църквата си „спомнила“ и за още един Божи човек - пророк Илия, който бил „взет от Ангел“ и на Земята не останало никакво тяло от него. Ето, че в своята ярост църквата попаднала в собствения си капан - да твърди, че при Йоан Богослов и Св. Илия има Божия намеса, а при Василий Врач да я отрича, въпреки „магическото му изчезване“. Единственото им обяснение било, че Василий Врач като богомил е „служител на Дявола“, но.. нямало кой да повярва на това. Така легендата за митичния Василий Врач не само че оцеляла, ами била подсилена от аргументите на самата църква. Нещо повече - името му ще се свърже и с теорията за „Светия Граал“, но до тази история има още време.
Смъртта на Василий Врач не успява да сложи мечтания от Алексий Комнин край на ересите. Учението продължава да се разпространява, макар и вече доста по-конспиративно. Не само Анна Комнина, но и редица други хронисти от онази епоха, говорят за „еретически брожения“ и процеси, станали в различно време, някои непосредствено преди, но други и след този срещу Василий Врач. Например един виден разпространител и поддръжник - Йоан Итала, мислител и философ - е съден в Константинопол; един свещеник Влахернит - също е изправен на съд; за процес срещу богомили се говори и в 1140 година - това са Георги Памфил и Константин Хризомала, чиято книга „Господни златни слова“, основана на апокрифите на Йоан Богослов, се е разпространявала сред монасите в манастирите, в нея се отхвърля водното кръщение в полза на истинското кръщение с Духа, говори се и за Богомилското Посвещение и т.н. Заради притежаването на тази книга са осъдени и други монаси; а в 1142 година в Кападокия са изправени на съд отново духовници - епископите Климент и Леонтий, скоро след тях и монахът Нифон. Един цариградски монах пък - Евтимий от Акмония - написал, че първият разпространител на ереста в Мала Азия бил един богомил на име Йоан Чурило, който „успял да обърне села и цели градове“. Малоазийските богомили били наричани или просто „християни“, или „христополит“, което пък означава хора, подчинени на Христа, след това започват да ги наричат направо богомили, а учението им „богомилска ерес“. Правният тълкувател Тодор Васалмон в 1175 година пише, че