,,цели крепости и области са заразени от богомилската ерес“
И все пак липсата на Василий Врач е осезателна, няма го вече този събирателен център, който той е представлявал за Богомилството в Константинопол. България е все още под Византийска власт и ... основната дейност на богомилите се пренася главно на запад. Първата ни „спирка“ в тази посока е
БОСНЕНСКОТО БАНСТВО.
Босненското Банство (автономният владетел се нарича „бан“) има не леката съдба да съществува притиснато между Кралство Унгария, Сърбия и Хърватия. Всички те в различни периоди, а често пъти и в синхрон, проявяват апетитите си към Босна. Страната е подложена и на постоянен натиск от Византия от една страна, и от Ватикана от друга.
Ето една кратка история: За първи път Босна е спомената от Константин VII Багренородни като „Chorion Bosona“, което ще рече „босненски окръг“, и е населена главно със славяни, но там има останали и много римляни, илирийци и авари. Името Босна идва от едноименната река, която тече покрай днешно Сараево. Славяните приемат християнството от Византия и съответно признават византийско владичество, но опитите на Рим да проникне там и установи своя контрол не секват... После съдбата й е бурна - Босна става част от Сръбската държава, после е част от кралство Хърватия (925-999), после в 999 година е присъединена към България от цар Самуил до падането под византийска власт (1018г.), когато става част от империята на Василий Българоубиец, после е отново Хърватска, после Унгарска, в един момент е нещо като „спорна зона“ между хървати и унгарци, после пак византийска, докато накрая през 1180 година бан Кулин се жени за сестрата на сръбския владетел Стефан Неманя, съюзява се със сърбите и унгарците срещу Византия, и като отхвърля нейното върховенство, става самостоятелен управник.
Започва златният век за Босна. До това време богомилите вече отдавна са преминали през Босна и са създали там центрове. Един от тях е днешната столица Сараево, селището е основано от богомили и е наречено „Катера“, което означава „Чиста“ (аналогично на „катари“ - „чисти“, за които скоро ще стане дума), други големи богомилски центрове се оформят в Мостар, Влагай и Столац. Самият бан Кулин е богомил!...И то посветен!!! Задачата му сега като самостоятелен управник е доволно сложна, защото той трябва много ловко да маневрира между всички тези съседни сили и в същото време да отстоява някаква своя идентичност. И той го прави като през 1189 година издава така наречената „босаница“ - това е държавен документ, написан на кирилица в босненски вариант. В този документ той определя държавата си като Босна, а жителите й нарича „бошняни“. Това, което е най-уникалното обаче, е следващият му ход - обявява за независима Босненската църква, която благодарение и на него вече е чисто богомилска. Какво означава това ли? Това означа, че той превръща Богомилството в официална религия на държавата си и това става нейният най-отличителен знак, това е търсеният белег за идентичност, който ще я отличава и от Византия, и от Рим. Ще си позволя за миг да скоча малко напред във времето - Богомилството ще остане държавна религия в Босна повече от 150 години, чак до падането й под турска власт. Забележителен факт! Единствен в Европа!
Да се върнем отново при бан Кулин. Той решава да обяви независимостта на Босненската църква и да приюти бягащите от Сърбия богомили (наричани там богомили или бабуни, или кудугери) почти веднага след като неговият шурей - великият жопан Стефан Неманя (1168-1196) - точно е организирал събор срещу богомилите в Рашка (Сърбия) и там те са осъдени - едни на клада, други са анатемосани, но в крайна сметка всички са изгонени, а техните книги изгорени, и така Богомилството никога не успява да се установи в Сърбия, както това става в Босна.