Выбрать главу

След Твърдко I идва нова криза и нов кратък възход - през 1396 година могъщият босненски аристократ Хървое Вукчич Хърватинич (Косача) е издигнат за граф на Яйце. За него се знае, че е патарен, т.е. богомил! Благодарение на Хървое Вукчич на­миращият се в изгнание легитимен монарх на Босна Твърдко II (1422-1454) е възстановен на престола, но... това става не без по­мощта на османлиите. Яйце става столица на босненските владе­тели, построява се и дворец в града, Босненската църква изживя­ва последния си възход. Това е и финалният подем на Босна като държава, защото четири години по-късно последният босненски крал е коронован в Яйце и след още две години умъртвен там. Следва времето на османлиите - султан Мурад II с мощната си военна машина поробва страната и с това слага край на Богомилството в Босна.

Умишлено си позволих да наруша тук хронологическата по­следователност, към която се придържам, и да прескоча по-напред в годините, защото случаят с Богомилството в Босна е уникален и ми се искаше да очертая наведнъж цялата картина. Навсякъ­де другаде, където Богомилството прониква, то се възприема от местната власт като заплаха и се преследва, но не и в Босна. Тук Богомилството, както вече имах възможност да подчертая, е от­личителен национален белег. Не мога да се сетя за друга страна, в която религията й да е нещо като герб. Богомилските стечки, за които по-късно специално ще говоря, дори днес са върху банк­нотите на националната им валута. Босна през Средновековие­то се превръща в „религиозната Швейцария на Европа“ като запазва самостоятелност и устоява своята уникалност въпреки невероятния натиск, тъй като е обградена от врагове. Постига го благодарение на гъвкавостта на владелите си. Помага и Природа­та - твърде планинският терен прави от Босна една доста трудна за превземане и владеене територия.

Фактът е безспорен - Босна е Богомилската държава на Средновековието. Благодарение на това тук се открояват някои съществени особености. Богомилите в Босна първи започват да използват църкви, но веднага трябва да кажа какви са те. Има един прекрасно съхранен Богомилски храм в град Яйце, който ще ми послужи като модел. Първата особеност е, че той се нами­ра под земята - в прокопаните под целия яйцевиден хълм (оттам и името на града - Яйце) тунели. Вече обясних какво е тяхното значение за съхраняване на енергията, а тя в Яйце е уникална, защото около града минава река Плива, която прави един прекрасен скок от 21 метра и се влива в каньона на друга река - Върбас. Две реки и водопад - това е изключително мощна енергийна комби­нация, водопадът се превръща в портал към другите измерения. Тази енергия преминава и в тунелите, които местните хора днес наричат катакомби. Богомилите, като владеещи трансмутацията на енергиите, широко използват такива структури навсякъде, където се установяват за по-дълго време, те са едва ли не техен отличителен белег - имаше ги под църквата „Св. Параскева“ в Преслав, има ги под Мадара, намират ги, прокопани хилядоле­тия преди тях, под голямата пирамида на Слънцето във Високо край Сараево. Там богомилите веднага се възползват от готовите съоръжения и на върха на самата пирамида, цялата засипана с пръст, построяват крепост (когато Високо е столицата на Босна), за да използват от една страна енергията, която самата пирами­да излъчва, а от друга и енергията на двете подземни реки, кои­то се пресичат точно под тунелите на пирамидата. Ето ги сега и тунелите в Яйце, прокопани вече от самите богомили... и поне още веднъж ще стане дума за такива тунели, когато достигнем до Монсегюр.

Какво представлява самата Богомилска църква като по­стройка? Това не е типичната християнска църква с голям олтар. Няма и амвон. Тук олтар в традиционния смисъл на думата въ­обще липсва - нито голяма каменна маса с пурпурна покривка и разпятието отгоре, нито иконостас. Има само един голям куполовиден свод и под него нещо като малък каменен басейн и улей към него. Защо? Защото службата на богомилите няма общо с познатата християнска служба. Богомилите четат на всеослу­шание само Евангелието на Йоан, говорят за истинския Христос и се молят със съставената от Боян Мага и разпространена от „Църквата-майка“ богомилска молитва: