„Пречисти ме, Господи, пречисти ме отвътре и отвън, пречисти тялото, душата и духа ми, за да могат да израснат в мен кълновете на светлината и да се превърна във факел.
Искам да бъда самият аз пламък, за да превърна всичко във мене и около мене във светлина.“
Тук може би е добре да припомня, че „Църквата-майка“ се нарича оригиналната, първата Богомилска църква в България, онази, която са създали още Боян Мага и поп Богомил, но не в смисъл на йерархично „Първа“, а в смисъл на оригиналния източник на Учението. По-нататък ще стане ясно, че тя се възражда с Второто Българско Царство, но тъй като тук с Босна вече прескочих напред в историята, си позволих да я спомена.
Молитвата, която цитирах, разпространявана от съвършените богомили на Боян Мага, отразява тяхното разбиране за ролята на Любовта като основен мотив в Учението. Енергията на Любовта е Светлина, затова в молитвата се говори за превръщане „във факел“ и „пламък“. Идеалът на богомилите е - всеки от тях да бъде приемник и разпространител на Божествената Любов, на Нейната Светлина.
За босненци Христос е олицетворението на Любовта и Светлината. Те вярват в само един брак - между християнина и Вярата или между Христос (мъжа) и Вярата (жената).
Накрая на богомилската служба всички колективно произнасят молитвата „Отче наш“, която завършва с „Амин“ („Да бъде“).
А за какво е каменното басейнче в олтара, за което споменах ли? Вместо другите тайнства на официалната църква богомилите правят преливане с четири неща - вино, мляко, вода и елей, защото почитат само четирите основни градивни елемента на Сътворението. За тях виното е Огънят, млякото е Земята, водата си е Водата, а елеят е Въздухът. Това са четирите елемента, които те използват в техните „тайнства“.
И сега към най-забележителната част на тази църква. Под голяма зала се намира едно второ много малко помещение с правилна квадратна форма. Тази форма е особено важна. За да обясня значението на квадрата, ще се наложи отново да припомня, че Богомилското учение е езотерично, в него намират място много древни езотерични формули както от времето на Питагор, така и Кабалистични, но и много оригинални - Богомилското Таро. За древните посветени „Четворката“ не е просто символ на четирите елемента, а е емблема на Безкрая на Движението! За Питагор „Четворката“ е „Неизразимото име на Бог“ и в този смисъл е символ на Вечното Съзидателно Начало. Ето защо Безсмъртният Дух се обозначава с йероглиф - Четворката. Според „Тайната Наука“ ъглите на Квадрата са: Мълчанието, Глъбината, Умът и Истината. Много години по-късно, по време на Френската революция, Клод дьо Сен-Мартен (духовният учител на мартинистите - мистичното езотерично учение, свързано с Грехопадението и „обратното завръщане“) ще каже, че „човек се е погубил, когато е тръгнал от четворката към деветката т.е. когато е започнало слизането на Духа във Веществото (в твърдата материя).
Квадратната форма, или „Четворката“, е само началото на символиката в това малко помещение, което прилича на пещера, но е с куполовиден таван. В центъра му има само едно нещо - голям каменен кръст!!! Той буквално опира в тавана. И ако сега се зададе въпросът защо кръст, след като богомилите не признават кръста, веднага ще поясня. Този кръст има съвсем друг, езотеричен смисъл - това е Съвършеният свят с четирите посоки на света и четирите елемента, които го оформят, те са перфектно балансирани, затова и рамената на този кръст са равни. В двата горни края на кръста са издялани Слънце и Луна, може да се възприемат като дуалистичен символ на деня и нощта, на доброто и злото, но... за богомилите това са двата основополагащи съзидателни принципа на Сътворението - Мъжката енергия (вертикалната) и Женската енергия (хоризонталната) в единство и баланс. Има обаче още нещо - на този кръст няма и помен от разпятие, а напротив - той е издълбан като процеп, като отвор в отвесната скала, която вертикално разделя помещението на две..., защото този кръст е портал към другите измерения.
Кръста в Яйце
Това малко квадратно помещение е Светая Светих, то е отредено само за посветените. Именно тук се извършват ритуалите „от уста на ухо“ и предаването на Висшето Познание, тук присъстват само най-отбраните - съвършените и тези, които предстои да станат такива, затова от двете страни на кръста има две много малки пейки. В това пространство трудно се побират повече от 6-7 човека, за предпочитане е Четири(!).