Ето какво представлява богомилската църква. Истинско щастие е, че в Яйце се е запазила поне една. Другите съхранени веществени доказателства за богомилското присъствие и вярвания в Босна са стечките, те са хиляди, но... за тях по-късно.
Случаят с Босна красноречиво показва на какво се дължи успехът на Богомилското Учение - на това, че то е Религия на Любовта, в която няма йерархии, няма насилие, има свобода на личността, равенство за всички и особено за жените, братство между хората... и това в едни много жестоки времена на насилие и животинска ярост, на глад и безхаберие, на незачитане на човека, време на произвол и беззаконие. Богомилството дава надежда и на бедния, и на богатия, защото и просякът, както и най-великият рицар, и най-могъщият управник имат нужда от Любов.
Сега ще продължим да търсим и откриваме присъствието и влиянието на богомилите и по-нататък, като се отправим още на запад към
ИТАЛИЯ И ФРАНЦИЯ.
Помниш, драги читателю, историята за българската „диаспора“ в Западна Европа и защо богомилите се насочват натам, помниш и патриарх Стефан Венецианеца, нали? Още в 928 година той беше изпратен от Боян Мага във Венеция и основа там първия богомилски център. След това се появяват още много други, но за съжаление сведенията са оскъдни, те идват главно от Ватикана, а след години и от архивите на Инквизицията. И все пак се знае, че втори голям богомилски център се оформя във Верона, а в Равена дори има и регистриран процес - през 971 година лонгобарда Вилгард („ученият от Равена“), който е глава на богомилската общност, е изправен на съд да отговаря за вярванията си и умира мъченически, без да издаде никого, сведенията за него са от хрониста Раул Плешивия, който писал „с най-голямо усърдие“ за „ереста“ на Вилгард. През 1149 година се говори за българския замък „Bulgaro“ във Верчели, който се ползва със специалното покровителство на дука на Милано - на българите там е разрешено да запазят обичаите и вярата си срещу задължението да участват на страната на дука в случай на война... и българите го правят предано, запазени са архиви, в които се говори за невероятния героизъм, проявен от българите, когато Милано е нападнато от германците.
В периода 1030-1035 година главен център на Богомилството става замъкът „Монтефорте“ с ръководител някой си Жирар, за този замък ще стане дума отново, когато започнат кръстоносните походи.
През 1205 година в град Витерба един съвършен богомил - Шатиниони - е избран за камериер, а през 1212 година се съобщава за големи успехи на богомилските общности във и около Флоренция, техният ръководител наставлявал богомилските общества и в околните градове, а в Поджибонси имали дори процъфтяващо училище.
Богомилски центрове се основават и в Рим, Болоня и Неапол, а в Сицилия и Корсика съществуват още от 1082 година, където богомилските проповедници пристигат от Константинопол като във Византийски колонии, подобно на първата им спирка в южна Италия - Лече.
Трайно и дълго се настанява Богомилското Учение и в Южна Франция - в областта Лангедок. Там главен център става град Тулуза. Той (Тулес) беше основан от българи, а сега, в периода, за който говорим, се управлява от Раймондовците IV-VII, изключително важни личности, за които предстои да разкажа. Центрове има и в Алби, Каркасон, Фоа и на доста други места в областта Лангедок, а накрая митичният замък Монсегюр става тяхното последно убежище.
Преди да продължа обаче, се налага да кажа няколко думи за това с какви имена са наричани богомилите в Западна Европа. Вече споменах, че поради липсата на йерархия и „централно ръководство“ в смисъла, който го разбираме днес, независимо от голямото сходство на вярванията си, общностите приемат обикновено имената на местата, в които се зараждат, затова се появяват
МНОГО РАЗЛИЧНИ ИМЕНА.
Независимо че вече направих уточнението, че различните общества могат да бъдат обединени по същностен и духовен признак като „богомилски“, а членовете им като „богомили“, все пак, заради историческата правда не е излишно да изредя най-популярните от тези имена.
В Италия наричат богомилите:
- Патарени (Patareni, Paterini, Paterelli, Patalini) - по името на предградието на Милано - Патера (Патария).
- Гаратенси - по името на основателя епископ Гаратус в Конкорецо.
- Конкоричи (Concorricii) - от Конкорецо, днес почти квартал на Милано.
Във Франция:
- Албигойци - от град Алби, всъщност името им е дадено след Римокатолическия Събор в Тур през 1163 година, защото църквата смятала, че град Алби е център на „ереста“.