- Катари - най-често използваното наименование, то произлиза от гръцката дума “katharoi“, която означава „чист“, думата се е използвала в началото от самите вярващи като определение само за „избраните“ и за „посветените“/„съвършените“, а после започва да се използва и за всички останали. Терминът е употребен за първи път през 1163 година в Германия от Екберт - Абата на двойното абатство Шунау. Самите катари наричат своите избрани още и ,,boni hominess“ или „bons hommes“ - „добри хора“, а жените съответно - „добри жени“ или общо - „добри християни“, после определението „добри хора“ започва да се използва за всички привърженици. Те никога не наричат себе си „катари“. Носят бели дрехи със свещено въженце около кръста (бялото е символ на чистота).
Може би няма да е излишно да спомена заради тези, които познават развитието на ранното християнство, че терминът „катар“, в смисъл на чист, се е използвал още в началото на 3-тия век от н.е. от гностиците и е принадлежал на една Юдейско-Християнска секта, която се споменава и на Първия Църковен Събор в Никея през 325 година, но не съществува абсолютно никаква връзка между тази секта и катарите в Южна Франция.
- Валдейци - по името на основателя Петер Валдо, който бил съвършен и също бил наричан „Bons Hommes“.
По време на Албигойския кръстоносен поход имената „катари“ и „албигойци“ ще се използват от църквата като взаимно-заменяеми в смисъл на „еретици“, както и съвсем умишлено ще се смесват с някои географски наименования (напр. „провансалци“), в съзнателен опит да се заличи разликата между катарите, албигойците и всички останали жертви на католическите кръстоносни походи.
За Църквата:
Освен с изброените вече имена, църквата ще ги нарича още и:
- Манихеи - заради дуалистичните прилики, на които църквата много набляга.
- Павликяни - това название го донасят кръстоносците след преминаването си през Константинопол.
В самото начало обаче най-често използваното от църквата име ще бъде „булгари“ или „бугри“, което също означава „българи“. Вариациите са много - Bougre, Bulgari, Bugares, Buggers. Този факт най-красноречиво говори за произхода на всички тези течения. Доминиканският монах Етиен дьо Бурбон пише:
„Френските катари се наричат също „българи“, тъй като тяхната главна люлка се намира в България.“
По-нататък в резултат на неприязънта на католическата църква към Богомилското Учение и на яростните опити то да бъде обругано, заклеймено и изкоренено, думата „бугр“, или „бугри“ започва да се използва като крайно обидна, защото църквата привнася в нея и друг смисъл - на извратен човек, хомосексуалист, содомит и въобще на всякаква сексуална разпуснатост, и думата „бугр“ започва да се употребява ругателно в смисъл на „еретик“.
Тук заради зачестилите опити на запад да се пренебрегне фактът на българския произход на „катаризма“ и „албигойството“, или поне той да се омаловажи в опит да се доказва някаква тяхна автентичност и оригиналност, ще приведа само още няколко доказателства. Ето ги:
Средновековният писател Роберт Алтисиот нарича албигойците „български хора“, а самата църква още тогава наричала тази „ерес“ - “Bulgarorum haeresis“ („Българската ерес“); през 1266 година излиза един трактат („Tractatus de hereticis“) на Анселм Александрийски, виден италиански инквизитор и теолог, много добър познавач на произхода на Богомилството и връзката му с италианските и френските последователи. В този труд той подробно очертава ролята на Богомилската църква за разпространението на Учението на запад и говори за „богомилските епископи“, както и за „търговци, които в България приели богомилството и после всички те (има предвид и епископите) пренасяли „ереста“ на запад където се оформяли цели общности и „броят им силно нараснал“, привличали много привърженици „особено в Тулуза, Алби, Каркасон и Ажен“, споменава още, че в цяла Франция те били наричани „български еретици“, Анселм говори дори, че много от кръстоносците (очевидно тези, които преминавали през България) били „отклонени от правата вяра от българи.“
Ще имам възможност да приведа по-нататък и доста други доказателства за българския произход на катаризма и албигойството, но засега ще завърша с думите на още един съвременник на събитията - Райнер Сакони, който 17 години е бил богомил, и то от посветените (очевидно много добре запознат с Учението), впоследствие преминал отново на страната на католицизма, станал доминиканец и сътрудничел активно на инквизицията. Той в своето „Изложение на катарите от Лион“ („Summa de Catharis et Leonistis“) говори за 14 западни общини, всичките с „произход от България“(!!!!!), сред тях са катарските църкви на Конкорецо, Виченца, Верона, Баньоло, Сполето, Флоренция, Тулуза, Каркасон, Алби и др., той е дори още по-конкретен: ,.всички (катарски църкви) произхождат от „Ecclesia Bulgariae“ („Българската църква“), така той нарича Богомилската църква в България и я определя като „Църквата-майка“. По-нататък критиката му срещу Учението не се различава съществено от тази на Презвитер Козма, направена цели два и половина века по-рано.