Каквито и да са опитите за непризнаване или омаловажаване на българския произход на катаризма и албигойството, безспорен факт е, че катаризмът трайно „завладява“ Лангедок едва в края на 12-тия век, т.е. два века след появата на Богомилското Учение в България! А вече стана ясно, че веригата от връзки, дори да е затихвала в определени моменти, никога не е прекъсвала. Така че може да се каже, че в 12-тия век Богомилската църква става европейска църква с много общини, което означава, че се създава паралелна религиозна организация.
След падането на България под Византийско робство и най-вече след смъртта на Василий Врач център на Богомилската активност в Западна Европа става Конкорецо в Италия. Там се появява епископ Назарий, богомил, който може да се приеме като наследник на Василий Врач. За него, споменатият вече Райнер Сакони през 1230 година пише, че преди 60 години разпитвал епископ Назарий за неговата вяра и тогава записал следното:
„това погрешно учение той (епископ Назарий) бил получил от един друг епископ, по-възрастен син на църквата от България“
Ето я отново българската следа.
При пристигането си в Конкорецо епископ Назарий носи със себе си и оставя там няколко книги. Едната е известната вече „Тайната книга на Йоан“, записана от инквизицията като „Interrogatio Iohannis“ („Въпросите на Йоан“). Другата е
„ТАЙНАТА КНИГА“
на богомилите. Тя става настолната книга, почти Евангелие, на всички катарски и албигойски общности след това, защото от Конкорецо книгата достига и до Франция. Сведенията за нея са от Инквизицията, която я използва срещу богомилите/катарите като веществено доказателство за тяхната ерес по време на процесите срещу тях. Благодарение на това обстоятелство един екземпляр е оцелял в архивите на инквизицията в Каркасон (споменах това в началото, както и за „Виенския пергамент“, по-късния превод от 14-тия век). Оригиналът е наречен - „Liber Secretum“ („Тайната Книга“). Това е може би единственият съществуващ на запад безспорен, автентичен богомилски текст и затова заслужава особено внимание. За съдържанието на книгата ще стане дума след малко, това, което я прави особена ценна от историческа гледа точка е следният текст в нея:
„Това е тайната книга на еретиците от Конкорецо, донесена от България от техния епископ Назарий....“
По-категорично едва ли може да се определи произходът й. Книгата веднага е определена и като вредна, защото следващо изречение гласи:
„Пълна с грешки“!
Освен това в една бележка към съчинението на споменатия вече Анселм Александрийски се казва директно, че „Тайната книга“ е донесена в Конкорецо от България.
С това доказателството за произхода й става повече от убедителен. Коментарът е излишен.
За какво става дума в „Тайната Книга“? В нея под формата на диалог между Исус Христос и неговия любим ученик Йоан се излагат основните моменти от учението на богомилите (това, което изложих в началото), нещо като катехизис на Богомилството. Ще припомня набързо само най-основните моменти:
- Над Земната твърд има Седем Небеса;
- Теорията за съвместното творчество между Господ и Луцифер/Сатаната при Сътворението, тук Дяволът е наречен „подражател на Бога“;
- Сатаната сътворява Материята и Материалния Свят;
- Сатаната създава човека по свой образ и подобие, а после Бог му вдъхва Душа, след което Сатаната е изгонен от Висшите Сфери, отнет му е достъпът до тях и лицето му, подобно на „нажежено желязо“, станало като човешко;
- Богът на Стария Завет не е „Отецът“ на Христос;
- Светата Троица е - Отец, Луцифер и Христос;
- Доктрината, че Христос само привидно е получил физическо тяло и след това привидно е възкръснал, и че Дева Мария също е Ангел, изпратен на Земята, за да стане приемник на Христовата Същност, и Христос влязъл и излязъл през ухото й (вече обясних смисъла на този текст);