- Кръщението е само с Дух, а не с вода;
- Равенство между мъжа и жената и в духовен план;
- Христос е „хлябът“, т.е. духовната храна от Седмото Небе, и които ядат от тази храна, ще бъдат наречени „деца на Бога“;
- Дава се картинно описание на Второто Пришествие и обяснението, че Бог е определил период от седем „века“ на Сатаната да властва, т.е. всичко се случва според Божия план, след този период идва Вечното царството на Любовта, т.е. съхранен е т.нар. „Богомилски Оптимизъм“.
Книгата завършва така:
„Не всеки може да получи тези думи, а само онзи, за когото те са определени.“
Виенският латински текст на книгата е направен по-късно и е превод по босненски славянски текст, като независимо от някои разлики съхранява основните постулати на Богомилското Учение.
Умишлено припомних тук тези основни моменти от Учението, защото от тях най-неоспоримо става ясно колко идентична е „идеологията“ на богомилите с тази, която приемат катарите и албигойците, видна е тяхната приемственост и пълна духовна идентичност.
Близостта става още по-неоспорима, като погледнем и в „Катарския требник“ от 13-тия век, запазен в единствен екземпляр и написан на провансалски език. Той е превод на богомилски Требник и съдържа догмите и обредите на катарите. И тъй като за богомилските обреди преди малко стана дума, ще се спра сега на тях. Требникът се състои от пет части: започва с „Отче наш“ и началото на Йоановото Евангелие:
„В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“
В „Катарския требник“ хлябът е наречен „богомилски“ хляб, в смисъл на свръхестествен (аналогично на „надсъщен“).
Следва Първа част - Службата на богомилите.
Тук става дума за службата, в която могат да участват всички, не само посветените. Съществен момент в нея е „публичната изповед“. Тя се практикува най-редовно, защото богомилите/катарите са убедени, че нейното начало е още от времето на Исус Христос. Ритуалът е максимално опростен, болшинството от хората, които присъстват са неуки, угнетени...
Предлагам ти сега, драги читателю, да се опиташ да „влезеш в обувките“ на човека от онова време и да почувстваш онова, което навярно той е изживявал като участник.
Ще предам службата накратко:
Обикновено един от верующите говори следните „изповедни“ слова пред цялото събрание:
„Светото Божие Слово и светите Апостоли ни учат, и нашите духовни братя ни наставляват да отхвърляме всяко желание на плътта и всяка нечистотия, като изпълняваме божията воля чрез правене на съвършено добро; при все това, ние, като немарливи слуги не само че не изпълняваме, както подобава, божията воля, но се отдаваме най-често на плътски пощявки и земни грижи... и така вредим на нашите души. (Всички): Благословете и ни пощадете!
„Ние се срещаме с хората от света, с тях общуваме и говорим, ядем и грешим в много неща, и с това вредим на нашите братя и нашите души.
(Всички): Благословете и ни пощадете!
„Със своя език ние изпадаме в безполезни думи, в пусти разговори, в смях, в подигравки и злословия, в хулене на братя и сестри, чиито прегрешения не сме достойни да съдим, нито да осъждаме. И така, всред християните, ние си оставаме грешници.
(Всички): Благословете и ни пощадете!“
Какво ще кажеш, драги читателю? Намираш ли тук нещо, което да е толкова „скверно“, както ще говори църквата, за което си заслужава тези хора да бъдат анатемосвани, обругавани и избивани, да бъдат считани за аморални перверзници и олицетворения на злото? Звучи ли ти много архаично, или няма да е никак лошо, ако и ние днес, в 21. век, кажем „формулата“ на тази част: „Благословете и ни пощадете“?
Втора част на Требника - „Приемане на слушател за верующ“.
Тук става дума за преминаване в по-горната степен на Богомилството. Описан е самият ритуал, също много опростен. Нека да се опитаме да проследим и него не толкова с главата си, колкото със сърцето си и да видим какво „лошо“ или „вредно“ ще намерим... И така - отпред, пред събраното множество, излиза онзи, който предстои да стане „верующ“ и някой от „добрите хора“, т.е. някой от избраните или съвършените, му чете определени пасажи от Евангелието, които излагат основни моменти от Учението и които той трябва да повтори на глас в знак, че ги приема като свое верую. Ето някои от тях: